— Така мислиш, значи — кимна уклончиво Бекстрьом. „Неслучайно прецених жертвата като жена, която би пуснала всекиго в дома си.“
— Второ, при цялото ми уважение към думите на колежката Ана, лично аз не смятам, че Линда се е задържала дълго в апартамента. Прочетох протокола за разпита на майка й и си изясних, че всъщност тя е източникът на това мнение.
— И защо ти не го подкрепяш?
— Тялото й е открито в леглото на майка й. Почти сигурни сме, че е била убита там, в единственото легло в апартамента. Възможно е, разбира се, тя да е сияла на дивана в дневната, защото той е достатъчно голям, но, ако мога да се изразя така, данни Линда да е сляла непрекъснато на дивана липсват.
— Не забравяй, че майка й е учителка — възрази полицейски инспектор Сандберг, която явно се чувстваше засегната от забележката му. — От един месец е във ваканция и най-вероятно е прекарала това време във вилата си, имайки предвид чудесното време.
„Как не им омръзва непрекъснато да се дърлят?“, чудеше се наум Бекстрьом.
— Имаш известно право, Ана — съгласи се Еноксон. — Но по обстановката в апартамента съдя, че Линда не е имала намерение да се застоява там дълго време. Единствените й вещи там се изчерпват с пътнически несесер в банята с обичайните тоалетни принадлежности и платнен спортен сак върху най-горния рафт в гардероб, намиращ се в работния кабинет на майка й. Вътре има комплект чисто бельо и една блуза. Това ме навежда на предположението, че Линда е отсядала в жилището, когато майка й е отсъствала от града или когато е искала да излезе на дискотека например. Както в злополучния четвъртък.
— Ще продължаваме да дълбаем — заключи Бекстрьом и се усмихна приятелски на Ана. — Не знам за вас, но аз трябва да хапна нещо.
10
Бекстрьом и Рогершон възнамеряваха да се измъкнат най-дискретно и да хапнат в някое по-закътано ресторантче, където да си поръчат заслужено по една силна бира. Когато обаче зърнаха тълпата журналисти пред входа на управлението, тутакси направиха сто и осемдесет градусов завой и седнаха в столовата. Намериха си уединена маса и си поръчаха по едно дневно меню със слаба бира.
— Колко трябва да си откачен, та да сервираш печени кренвирши със задушени макарони и смоландски чийзкейк за десерт, при условие че навън термометърът показва близо трийсет градуса! В чинията ми сякаш пълзят трупни червеи — Рогершон възмутено посочи с вилицата си макароните.
— Защо питаш мен? Никога не съм ял червеи — отвърна Бекстрьом. — На мен яденето ми харесва.
— На теб — да, Бекстрьом — изморено въздъхна Рогершон. — Но не и на нормални хора като мен.
— Ако искаш да обсъждаш вкусовите качества на червеите, съветвам те да говориш с Егон.
„Успех!“ — подигравателно си помисли Бекстрьом, защото Егон си падаше още по-голям темерут и от Рогершон.
— Кой е този Егон?
— Моят Егон.
— Ти с трупни червеи ли го храниш? — изуми се Рогершон.
— Трупните червеи всъщност са ларви на мухи месарки — обясни Бекстрьом. — Давам му червеи само по празниците. Имаш ли представа колко струва бурканче с такива ларви? И Егон е принуден да се съобразява със семейния ни бюджет, защото двамата живеем само с една обикновена полицейска заплата.
— Искаш ли кафе? — Рогершон се изправи с въздишка.
— Да. В голяма чаша, с мляко и захар.
„По-вкусен чийзкейк не бях ял отдавна“, помисли си Бекстрьом.
След обяда Бекстрьом се хвърли с подновена енергия да въдворява ред около себе си. Искаше да се увери, че екипът му си върши съвестно работата. Колегата Улсон се появи, обиколи залата и започна да се пречка на де когото свари, но когато се приближи до Бекстрьом с явното намерение да губи ценното му време, Бекстрьом приложи трика с телефона, вдигна слушалката и съсредоточено започна да хъмка в отговор на сигнала за свободно, като същевременно размахваше свободната си дясна ръка към Улсон в знак, че в момента води много важен разговор и не може да му обърне внимание. За да изглежда по-убедително, се беше въоръжил с химикалка и бележник върху масата. Улсон се върна в кабинета си и затвори вратата, а Бекстрьом извика колежката Сандберг да обсъдят по-подробно сексуалните контакти и предпочитания на жертвата. Тъкмо му се удаде възможност да отмори очите си, докато тя вършеше същинската работа.