— Разбирам какво имаш предвид — каза Кнютсон. — Искаш…
— Съмнявам се — прекъсна го Бекстрьом, който вече беше запалил моторетката. — Питам ви за всичко: за най-малката хартийка върху улицата пред апартамента, за кофи за смет, за контейнери, за улични шахти, скривалища, ъгли, стълбищни площадки, гарсониери, апартаменти, тавански помещения и мазета, за храсти, за обикновени пространства. Питам за странни съседи, за хулигани, за воайори, ексхибиционисти, сексуални маниаци и психопати. Питам и за съвсем нормални граждани, в чиито глави нещо изведнъж е прищракнало заради необичайната жега, която сякаш няма да приключи.
— В такъв случай — не сме открили нищо — установи Торѐн.
— От друга страна, търсенето продължава — вмети Кнютсон. — Изказването ти на оперативката беше повече от недвусмислено. В момента колегите впрягат всичките си усилия.
— Но все още няма резултат — изгледа ги въпросително Бекстрьом.
— Няма — потвърди Торѐн.
— Няма — потвърди и Кнютсон и тръсна топчестата си глава.
— И все пак е доста странно, че психар, който бяга от местопрестъплението кажи-речи гол само защото е чул как пощальонът пуска вестника в кутията — да не говорим за следите от сперма, кръв и пръсти, които е оставил, — просто се изпарява на улицата, без никой да го види — обобщи Бекстрьом.
— Да, наистина е доста странно — съгласи се Торѐн.
— И аз се замислих по този въпрос — обади се Кнютсон. — Едва ли убиецът е влязъл при жертвата само по слипове… Шегувам се, разбира се — побърза да добави той, след като видя физиономията на Бекстрьом.
— Сериозно? Като се има предвид какво е правел с жертвата в продължение на два часа и какво — след като я е пречукал. Явно се е пъхнал под душа и се е отдал на философски размисли.
— По всичко личи, че е ужасно превъртял — съгласи се с тях Торѐн.
— Но и достатъчно съобразителен да не остави следи извън местопрестъплението.
— Може да се е окопитил, след като е изпуснал парата — изсмя се в шепи Кнютсон.
— Някак не ми се вярва. Ако нещо изглежда като светулка, движи се като светулка и излъчва тайнствена светлина като светулка, какво виждам?
— Светулка? — Торѐн изгледа въпросително началника си.
— Браво, моето момче. Мислил ли си да ставаш полицай?
Вечерта, преди да се върнат в хотела, Бекстрьом и Рогершон минаха да разгледат апартамента, където бе извършено убийството. Зад загражденията имаше представители на различни медии, а ако се съдеше по дължината на обективите им, фотографите явно се бяха подготвили за всички вероятни развръзки. Бекстрьом спря и продължи да стои неподвижен зад волана, а по лицето му не трепваше и мускул, макар че един от фотографите почти легна върху радиатора на автомобила, само и само да ги щракне от желания ъгъл. После Бекстрьом най-после мина покрай загражденията и паркира възможно най-близо до входната врата, та да избегне досадните светкавици.
— Проклети лешояди — изруга Рогершон в преддверието. — Чудя се как не са си домъкнали и количка за хотдог!
— Сигурно защото е прекалено горещо — засмя се Бекстрьом.
„В момента с удоволствие бих хапнал един сладолед.“
Двамата оперативни работници на местопрестъплението си бяха дали кратка почивка, но след като и Бекстрьом, и Рогершон отказаха кафе, техническите лица веднага оставиха чашите си и им предложиха да ги разведат из апартамента.
— Каква обиколка ще желаете? По-дълга или по-кратка? — попита по-младият.
— Кратката ще е достатъчна — увери го Бекстрьом, нахлузи латексови ръкавици, а с известни трудност и подкрепата на стената успя да си сложи и калцуни върху обувките.
— Четири стаи и кухня, баня, отделна тоалетна и коридор. Общата площ на апартамента възлиза на осемдесет и два квадрата — подхвана по-възрастният експерт, като посочваше, докато говореше. — Пред вас е дневната с площ двайсет и пет квадрата. Намира се в средата на апартамента. Откъм улицата се падат кухнята и още една стая, която майката на жертвата явно е използвала като работен кабинет. Дадоха ли ви чертежа на апартамента?
— Да. Разгледахме го, но чертежът е едно, а огледът на живо — съвсем друго.
— На мен ли го казваш — пошегува се по-възрастният и се усмихна. — Към двора гледа отчаеш спалнята, където е била намерена жертвата. В нея се влиза през дневната. До спалнята се намира голяма баня с вана, душкабина, тоалетна чиния и биде. В банята се влиза от спалнята. От другата страна на банята има малка стая, която майката най-вероятно е използвала като килер или склад. Вътре открихме дъска за гладене, няколко коша за пране и други такива вещи. В тази стая се влиза от коридора — той посочи, — а в коридора има и няколко вградени гардероба.