„Жилището не е нито луксозно, нито мизерно — установи Бекстрьом, докато обикаляха апартамента. — Нито изрядно подредено, нито разхвърляно, като се вземе предвид, че оперативните работници все пак са разместили покъщнината.“ Видяното изцяло се припокриваше с представите му за жилище на учителка на средна възраст от средната класа, която живее сама, а двайсетгодишната й дъщеря я навестява от време на време.
В дневната имаше голям диван с три свалящи се възглавници за седене. В момента средната липсваше. Пред дивана стояха ниска масичка и два фотьойла. За стената беше закован античен шкаф, но понеже в апартамента живееше жена, Бекстрьом не се изкуши да надникне вътре. Най-вероятно чаши, салфетки и всякакви глупости от този сорт.
До стените имаше рафтове с много книги — нещо съвсем нормално за учителка. Пред дивана беше разположен голям телевизор. От тавана висеше малък кристален полилей, на пода имаше няколко лампички и три килимчета с ориенталски произход. Точно какъв, Бекстрьом се затрудняваше да определи. На височината на гърдите му върху средната библиотека имаше музикална уредба с две тонколони. По стените бяха закачени картини: подробни пейзажи или портрети.
— Ние взехме липсващата възглавница — уточни по-младият експерт. — Конфискувахме и прословутите слипове, които най-вероятно съвсем скоро ще се появят в любимата ни жълта преса, и то не само в качеството им на традиционно мъжко бельо. Намерихме ги захвърлени на топка под дивана.
„Леле, колко добре се изразяваш! Да не си ходил на курсове по ораторско изкуство?“, помисли си Бекстрьом, но понеже моментът не му се видя особено подходящ за саркастични забележки, само изсумтя в знак на съгласие, докато неговият колега и другар запази мълчание.
В спалнята криминалистите си бяха свършили работата. От широкото легло от бял бор бяха свалили и матрака, и чаршафите. Върху всички предмети в стаята беше посипан прах за откриване на отпечатъци, а някъде имаше и следи от различни течности. Освен това експертите бяха отрязали парче от килима.
— По всичко личи, че драмата се е разиграла тук — напомни по-възрастният експерт. — Това е центърът на събитията, така да се каже. Част от иззетите следи изпратихме за анализ в научно-техническата лаборатория в Линшопинг, а другите се съхраняват при нас в отдела. Ако ви трябва нещо, заповядайте.
— Всичко ще се нареди — усмихна се колегиално Бекстрьом. — Благодарим ви за добре свършената работа.
„Крайно време е за биричка.“
Бекстрьом и Рогершон поръчаха да им занесат вечерята в стаята на първия. Бегъл поглед в ресторанта се оказа достатъчен да разберат, че няма по-неподходящо място в цял Векшо за двама полицаи, които искат просто да похапнат на спокойствие, да пийнат по бира-две, а защо не и по една ракийка.
— Наздраве, братко — Рогершон вдигна малката чаша, преди Бекстрьом да е налял бира.
„Старият пияница вече изглежда много по-ведър“, прецени Бекстрьом, който нямаше намерение да натяква на приятеля си, че и двамата пият от неговата бутилка.
— Наздраве, братко — рече Бекстрьом.
„Най-сетне дойде събота. Аз съм щастлив човек“, помисли си той, след като гаврътна първата чашка и по тялото му плъзна приятна топлина.
11
Векшо, неделя, 6 юли
Криминален комисар Ян Левин никога не беше ходил във Векшо по работа. За двайсетгодишния си опит като разследващ убийства в криминалната полиция, Левин бе посетил повечето шведски градове, по-големи или галени колкото Векшо, а също и някои по-малки. С оглед на многото му командировки фактът, че не е идвал във Векшо, наистина изглеждаше странен. Както и да е. В крайна сметка той се озова и там. „Най-сетне да видя и Векшо — мислеше си той и по устните му плъзна крива усмивка. — От всички възможни места попаднах точно тук.“
След началния инструктаж той хапна набързо за обяд и седна зад бюрото си да внесе някакъв ред в набъбващите купчини книжа, стоварени върху него. Прекара в кабинета близо дванайсет часа, кажи-речи цяла събота. Когато най-сетне реши да си тръгне от управлението на улица „Сандерд“ и да се прибере пеша в хотела, вече минаваше полунощ. А купчините книжа върху бюрото му изглеждаха още по-високи от предобед.