После Бекстрьом успя да сформира екип от петима колеги: четирима истински полицаи и една жена. От друга страна, тя беше цивилна и щеше да се занимава предимно с документацията. Бекстрьом щеше да я изтърпи. Пък и единият от колегите сигурно щеше да оцени присъствието й, защото само чакаше да се отдалечи на безопасно разстояние от намусената си съпруга, и се нахвърляше на колежката си. Докато оглеждаше списъка с включените в екипа, Бекстрьом си даваше сметка, че компанията му далеч не е каймакът на колектива, но все пак беше достатъчно добра за отпускарския сезон. Пък и нали самият той щеше също да участва.
Оставаше да осигури автомобили за пътуването до и във Векшо. В служебния гараж имаше голям избор и Бекстрьом веднага запази три коли. Той щеше да пътува в джип „Волво“ — най-големия модел, с най-мощния двигател и толкова много екстри, че колегите техници от служебния автомобилен парк сигурно са били напушени, когато са я поръчали.
„Е, май това е всичко“, помисли си Бекстрьом, след като отметна всички точки в списъка си. Оставаше само да си стегне багажа. Тази мисъл изведнъж му скала настроението. Не защото нямаше алкохол. Като никога разполагаше с обилни запаси. През уикенда един от по-младите колеги ходи на пазар в Талин и Бекстрьом купи от него няколко бутилки уиски, водка и два стека силно алкохолна бира, която си беше истински динамит.
„Но какво да си облека?“, зачуди се той, застанал пред развалената си пералня, препълнен кош за пране и купчини мръсни дрехи, натрупали се в спалнята и банята в продължение на месец. Сутринта, преди да тръгне за работа, му се случи нещо много неприятно. Взе си освежителен душ и за пръв път от много време насам се събуди без махмурлук, ала мина през ада, докато си намери риза и боксерки, които да не вонят като датски търговец на сирене. „Всичко ще се нареди“, обнадежди се той, защото неочаквано му хрумна гениална идея. Ще излезе да си купи малко нови попълнения за гардероба си. Като се позамисли, пари не му липсват, а ако реши, ще вземе мръсните дрехи със себе си и ще ги остави за пране в хотела във Векшо. „Великолепно“, въодушеви се Бекстрьом. Преди да отиде на пазар обаче, искаше да се подкрепи, защото един истински детектив никога не започва разследване на гладен стомах.
Бекстрьом си поръча обилен обяд в близък испански ресторант — тапас и други подходящи за лятото вкуснотии. Понеже беше решил, че работодателят му ще плати угощението, вписа въображаем сътрапезник в сметката. Въпросният фантом беше проявил вкус и си беше поръчал две големи силно алкохолни бири, докато Бекстрьом, който се водеше на служба, се бе задоволил с най-обикновена минерална вода.
Когато излезе на улицата, сит и доволен, той установи, че отдавна не се е чувствал толкова добре. „Слънцето грее, животът е прекрасен“, мислеше си той, докато се насочваше към жилището си. Нямаше нужда да си хваща такси, защото преди няколко години се премести в малък уютен апартамент само на няколко минути от Полицейското управление.
Преди в жилището бе живял негов колега — възрастен човек, пенсионер от доста години. Двамата се запознаха още докато Бекстрьом работеше в отдел „Убийства“. Старецът се премести да живее във вилата си в архипелага, за да пие на спокойствие и от време на време да ходи за риба. Понеже апартаментът в града вече не му трябваше, той го преотстъпи на Бекстрьом, а Бекстрьом, от своя страна, продаде малкото си жилище на свой по-млад колега от „Охранителна полиция“. Жена му го беше изгонила от къщи, понеже имал афера със своя колежка, но той не можел да се нанесе в дома на тази колежка, защото тя била омъжена за барета от спецчастите, а той никак не си поплювал.
Затова въпросният колега купи бърлогата на Бекстрьом. Той му я продаде на черно, в брой и на изгодна цена. В замяна поиска младежът да му помогне да си пренесе багажа в новото жилище, което се състоеше от две стаи, кухня и баня на третия етаж. Плащаше съвсем прилична вноска на жилищното сдружение, повечето му съседи бяха възрастни хора, които не вдигаха никакъв шум и изобщо не подозираха, че е полицай. Досега всичко беше повече от идеално.