Единственият му проблем беше необходимост да си намери жена, която да му чисти и да го пере срещу няколко разтърсващи тренировки върху леглото от смърч, купено от „ИКЕА“.
Защото в момента положението наистина му изглеждаше отчайващо, докато пъхаше мръсните си дрехи в голям спортен сак, предназначен за най-близката обществена пералня във Векшо.
Да можеше да опакова целия апартамент и да го пренесе до рецепцията на хотела с молбата да го занесат на химическо. „Майната му. Всичко ще се оправи“, реши Бекстрьом и си извади студена бира от хладилника. После събра в друга чанта най-нужните вещи за пътуването и изведнъж го порази ужасна мисъл. Сякаш някой го нападна в гръб и го сграбчи за гърлото. През последните години това усещане зачести. „Какво ще правя с Егон?“, стресна се Бекстрьом.
Егон носеше името на пенсионирания колега, който така великодушно му преотстъпи апартамента си, но освен името двамата нямаха почти нищо общо, защото единият беше най-обикновена златна рибка, а другият — седемдесетгодишен бивш полицай.
Бекстрьом беше получил Егон заедно с аквариума като подарък от жена, с която се бе запознал преди половин година. Свърза се с нея чрез обява в интернет. Грабна го информацията от личния й профил и най-вече изречението „Падам си по униформи“. Щом наедря достатъчно да може да се защитава, Бекстрьом избягваше да носи униформа, но на драго сърце беше готов да направи изключение.
В началото всичко вървеше като по вода. В обявата тя се бе представила като „разкрепостена и открита“ и Бекстрьом се увери, че не е излъгала. С времето тя заприлича на всички онези досадни нейни посестрими, които бе срещал през живота си. Връзките му приключваха неизменно по един и същи начин — с изключение на връзката му с Егон. Двамата продължаваха да живеят заедно и — още по-лошо — Бекстрьом започна да се привързва към него.
Емоционалният прелом в отношенията им настъпи преди два месеца. Тогава Бекстрьом трябваше да замине на едноседмична командировка заради някакво убийство и нямаше възможно да храни ежедневно златната рибка.
Първо се обади на жената, която му натресе плуващата грижа, но тя му се разкрещя и затръшна слушалката. „Да става каквото ще“, каза си тогава той и въпреки предупредителния текст на етикета изсипа в аквариума половин буркан с храна, преди да тръгне. „Предимството да отглеждаш точно златна рибка, а не куче например, е, че можеш спокойно да я пуснеш в тоалетната, ако е хвърлила топа, докато кучето не можеш. А аквариума мога да го продам в интернет за няколко стотачки.“
След като се върна от десетдневната командировка, се оказа, че Егон е още жив. Разбира се, рибката не изглеждаше толкова жизнена, колкото преди заминаването на стопанина си, и през първите дни плуваше доста обезсилена, но после пак си възвърна старата форма.
Бекстрьом остана силно впечатлен от инстинкта за оцеляване на Егон, разказа за подвига му в службата — „жилав юнак се оказа“ — и горе-долу по това време започна да се привързва към него. Случваше се вечер дори да го гледа, докато отпива от заслужения си грог след дълъг и тежък работен ден. Наблюдаваше как Егон плува напред-назад, нагоре-надолу, без изобщо да го е грижа за липсата на мацки. „Живот си живееш ти, приятелю“, мислеше си Бекстрьом. В съревнованието с всички онези досадни научнопопулярни телевизионни програми Егон винаги излизаше безапелационният победител.
„Ще се наложи да ускоря хода на разследването“, съобрази той, защото се чувстваше много виновен, задето се налага да изсипе в аквариума на мълчаливия си другар толкова голямо количество храна. А ако случаят се проточи, ще се обади в службата и ще помоли някой колега да се отбие да нагледа Егон.
— Пази се, момче — поръча Бекстрьом. — Татко отива на работа, но ще се видим съвсем скоро.
След четвърт час вече пътуваше с кола за Векшо заедно с двама свои колеги от отдел „Убийства“.
5
Компания на Бекстрьом правеха две млади дарования от отдела — криминални инспектори Ерик Кнютсон и Петер Торѐн. Без да са особено велики умове, те поне слушаха Бекстрьом. В службата бяха известни като Ханс и Фриц. Освен че Ханс беше рус, а Фриц — тъмен, двамата си приличаха като две капки вода, бяха неразделни, не спираха да си говорят и със затворени очи беше невъзможно да различиш гласовете им.