Тя намести детето на хълбока си и Марта чу как зат-вори вратата зад себе си.
Залитна към умивалника и се хвана с две ръце за него. Получи пристъп на физическо отвращение и повърна, но тялото ѝ не почувства облекчение. Сложи ръка на челото си в израз на отчаяние. Погледна си ръцете и видя, че са мокри от пот. Докато се опитваше да се съвземе, пискливият детски глас пронизваше мозъка ѝ. „Всеки нормален мъж ще се разболее, ако ти падне в ръцете... ще се разболее, ако ти падне в ръцете... ако ти падне в ръцете.“ Когато тялото ѝ спря да се тресе, прилошаването отстъпи място на омразата. Умът ѝ уталожи мъката със сладостни картини на разплата. Отдаде се на фантазии за Сали, изпаднала в немилост, Сали и детето ѝ, прогонени от Мартингейл, излязлата наяве истина за Сали – лъжлива, проклета и зла. И тъй като всичко е възможно – Сали, мъртва.
Трета глава
1
Лошото лятно време, което през последните няколко седмици премина през всички климатични аномалии, познати в страната, с изключение на снеговалежи, най-сетне се уталожи в топло и сиво време, нормално за годината. Имаше надежда църковният празник да се проведе, ако не в топло и слънчево, то поне в сухо време. Дебора, нахлузвайки панталоните си за сутрешната езда със Стивън, виждаше през прозореца палатките – червена и бяла, и разпръснати по моравата скелетите на десетина сергии, които чакаха да бъдат разкрасени с разтегателна хартия и знаменца. По-нататък в полето вече беше оградена площадка за детските спортове и танци. Високоговорител беше монтиран върху стара кола, паркирана под един бряст в края на поляната, и няколко жици, навити по пътеката и окачени по околните дървета, разкриваха усилията на местните радиоентусиасти да осигурят озвучаване с музика и съобщения. След здрав нощен сън Дебора можа да огледа цялата подготовка със самообладание. От опит знаеше, че на другия ден след края на празненството, очите ѝ ще срещнат много различна гледка. Колкото и внимателни да бяха хората – много от тях започваха да се забавляват едва когато се окажеха сред познатия боклук от угарки, цигарени хартии и обелки от плодове – минаваше поне една седмица в работа, за да може градината да възвърне красотата си. Редиците флагчета, проточили се от край до край по алеите, вече придаваха на мястото непривично лекомислен вид и враните изглеждаха слисани и изразяваха възмущение с необичайно силно грачене.
Любимата представа на Катерин, свързана с празника, беше как прекарва следобеда като помага на Стивън с конете, станали център на интереса, преклонението и разговорите на група жители на Чадфлийт. Катерин имаше живописна, макар и старомодна представа за мястото и положението на семейство Макси в тяхната общност. Тази представа се засенчваше от решителността, с която мисис Макси изискваше и от гостите си да помагат там, където от тях има най-голяма нужда. За Катерин стана ясно, че трябва да бъде заедно с Дебора на щанда на белия слон. Когато първоначалното ѝ разочарование премина, тя се изненада колко приятно ѝ стана. Сутринта премина в разпределяне, оглеждане и оценяване на купчината разнообразни предмети, предоставени от посетителите за разпродажба. От дългия си опит Дебора знаеше учудващо много кой е източникът на повечето предмети, колко ценен е всеки от тях и кой е най-вероятно да го купи. Сър Рейнолд Прайс беше донесъл голямо мъхесто палто с подвижна непромокаема подплата, което веднага беше заделено специално за д-р Епс. Той имаше нужда точно от това, когато през зимата ходеше на посещения в откритата си кола, пък и кой ли забелязва как си облечен, когато шофираш. Имаше една стара филцова шапка, която принадлежеше на самия доктор и от която неговата прислужница се опитваше да се отърве всяка година, но побеснелият ѝ собственик я купуваше обратно. Беше оценена за шест пенса и изложена на видно място. Имаше ръчно плетени пуловери в стряскащи модели и цветове, малки предмети от бронз и порцелан, свалени от полиците на камините в селото, купчини книги и списания и една очарователна колекция от репродукции в тежки рамки и подходящо надписани с тънки като паяжина букви върху табелки от мед. Казваха се „Първо любовно писмо“, „Любимката на татко“, двойка натруфени картини „Свадата“ и „Помиряването“ и няколко на войници, които или целуваха жените си за сбогом, или се отдаваха на по-непорочни удоволствия на завръщане. Дебора вещаеше, че клиентите ще ги харесат много, и отбелязваше, че само рамките са по половин крона.