Катерин, останала без възможност да продължи разговора, продължи да пие чая си.
2
Следобедът отминаваше. След сцената в шатрата за чай, за Катерин удоволствието от празненството приключи. Разпродажбата на останалите предмети се беше превърнала в досадно задължение. Приключиха преди пет часа, както беше предвидила Дебора, и Катерин можа да помогне с ездата на понита. Тя стигна до конюшнята и видя Стивън, който настаняваше пищящия от удоволствие Джими на седлото пред майка му. Слънцето, омекнало сега в края на деня, просветваше през косата на детето и я превръщаше в огън. Блестящата коса на Сали се развя напред, когато тя се наведе да прошепне нещо на Стивън. Катерин го чу да се смее, докато ѝ отговаря. Никога нямаше да забрави този миг. Обърна се и тръгна към къщата. Опита се да си възвърне самочувствието и радостта, с които беше започнала деня. Но не успя. След като повървя безцелно и не можа да намери нищо, с което да ангажира ума си, реши да се върне в стаята си и да полегне преди вечерята. Не видя мисис Макси или Марта някъде из къщата. Вероятно бяха заети или със Саймън Макси, или с подготовката на студената вечеря, с която щеше да приключи денят. През прозореца видя доктор Епс, който дремеше до палатката за „Хвърляне на стрелички“ и „Лов на съкровища“. Победителите в състезанията скоро щяха да бъдат обявени, наградени и приветствани и в малък, но постоянен поток хората вече излизаха от парка към спирката на автобусите.
Освен тогава при конюшнята Катерин не видя повече Сали. Когато се изми и преоблече и тръгна към столовата, срещна Марта на стълбите и от нея разбра, че Сали и Джими още не са се върнали. На масата в трапезарията бяха наредени студени закуски с месо, салати и пресни плодове и всички гости се бяха събрали. Доктор Епс словоохотлив и весел както винаги, се беше заел с бутилките със сайдер. Филикс Хърн вадеше чашите. Мис Лидъл помагаше на Дебора да наредят масата. Нейните пискливи възклицания на учудване, когато не намираше каквото търси, и неразбираемото бърборене за кърпите за хранене показваше, че напрежението ѝ е по-високо от обикновено. Мисис Макси стоеше с гръб към останалите, загледана в комина над камината. Когато се обърна, Катерин се стресна от бръчките и умората, изписани на лицето ѝ.
– Стивън не е ли с теб? – попита тя.
– Не съм го виждала, откакто беше при конете. Аз си бях в стаята.
– Сигурно е тръгнал с Бокок да му помогне да прибере конете или се преоблича. Мисля, че няма да го чакаме.
– Къде е Сали? – попита Дебора.
– Очевидно я няма. Марта ми каза, че Джими е в креватчето си. Значи, трябва да се е върнала и пак да е излязла. – Мисис Макси говореше спокойно. Ако това беше домашна криза, тя очевидно я смяташе за сравнително лека и намираше, че не си струва да я коментира пред гостите. Филикс Хърн я погледна и усети познатия полъх на очакване и лошо предчувствие за нещо, което го изненада. Това беше крайна реакция за толкова обикновен случай. Погледна към Катерин Бауърс и остана с впечатлението, че тя изпитва същото като него. На всички им беше дошло в повече. Освен безсмисленото и влудяващо бърборене на мис Лидъл, другите не намираха какво да кажат. Настъпил беше моментът на изчерпване и умора след възбудата от дълго подготвяното празненство. Събитието бе приключило, но все още владееше умовете им и те не можеха да се отпуснат. Яркото слънце на деня беше оставило тежест във въздуха. Нямаше вятър сега и жегата беше най-голяма.
Когато Сали се появи на вратата, те обърнаха глави към нея, сякаш подтикнати от споделена тревога. Тя се облегна на надиплената ламперия и белите плисета на роклята ѝ се разтвориха на тъмния ѝ фон като крило на гълъб. И в странната светлина на следобеда дървото пламна с цвета на косата ѝ. Стивън беше до нея.
Мисис Макси усети, че е настъпил странен момент, в който всеки сам за себе си мисли за Сали и всички заедно като че ли тихо се настройват да посрещнат общо предизвикателство. В усилието си да върне нормалното състояние на нещата, тя каза небрежно:
– Радвам се, че си вече тук, Стивън. Сали, ти по-добре си сложи престилката и помогни на Марта.
Самодоволната усмивка на момичето избухна в смях. Отне ѝ само секунда да се вземе в ръце и да отговори с глас, почти раболепен със своята подигравателна почтителност.
– Ще е редно ли това за момичето, на което вашият син е поискал ръката?
3
Саймън Макси изкара една нощ, която не бе нито по-лоша, нито по-добра от всяка друга нощ. Съмнително беше дали някой друг под неговия покрив можеше да се похвали със същия късмет. Съпругата му го наглеждаше от дивана в съблекалнята му и слушаше как отминават часовете, докато светещата стрелка на часовника подскачаше напред към неизбежния ден. Тя си припомни сцената в гостната толкова пъти, че вече не беше останала и секунда от нея, която да не се откроява ясно в ума ѝ, нямаше нюанс на глас или емоция, който да ѝ убягва. Можеше да преповтори всяка дума от истеричните нападки на мис Лидъл и пороя от злобни и несмислени обиди, които троснатите думи на Сали бяха предизвикали у нея.