– Недей да разправяш, какво си направила за мен. Никога не си се интересувала от мене ти, стара лицемерко, гладна за секс! Да се благодариш, че знам да си държа езика зад зъбите. Има такива неща, които мога да разкажа пред хората.
След това тя си беше отишла и гостите останаха да се насладят на обяда си с апетита, който им беше останал или който можеха да симулират. Мис Лидъл не направи никакво усилие за това. Когато мисис Макси забеляза сълза на бузата ѝ, тя се трогна от мисълта, че мис Лидъл страда искрено за това как се е грижила за Сали с всички сили и е вярвала, че и Сали се радва честно на своя напредък и щастие. Доктор Епс беше излапал яденето си в непривично мълчание, сигурен знак, че челюстите му работеха едновременно с ума. Стивън не последва Сали, а зае мястото до сестра си. В отговор на тихите думи на майка си „Това вярно ли е, Стивън?“, той беше отговорил просто „Разбира се!“. Той не спомена нищо повече и заедно със сестра си ядоха малко, не отрониха нито дума, но застанаха в единен фронт срещу покрусата на мис Лидъл и иронията в погледа на Филикс Хърн. Мисис Макси си помисли, че той е единственият от компанията, който беше вечерял с удоволствие. Дори се почуди, дали скандалната сцена не беше засилила апетита му. Знаеше, че той никога не бе харесвал Стивън, и този годеж, ако останеше в сила, щеше да му достави удоволствие и щеше да увеличи шансовете му за връзка с Дебора. Никой не можеше да допусне, че Дебора ще остане в Мартингейл, щом Стивън се ожени. Мисис Макси установи, че си спомня много живо и с голямо неудобство наведеното лице на Катерин, необичайно зачервено от мъка и обида, и спокойния начин, по който Филикс Хърн я беше заприказвал, правейки добър опит да я прикрие. Той можеше да бъде много забавен, ако решеше да положи усилие, и вечерта се беше постарал докрай. Изненадващо, той беше успял да предизвика смях в края на вечерта. Наистина ли бяха минали само седем часа оттогава?
Часовникът отброяваше минутите необичайно силно. Късно вечерта беше валяло, но сега дъждът беше спрял. В пет часа ѝ се стори че съпругът ѝ се е размърдал, но той все така лежеше скован в ступор, който те наричаха сън. Стивън беше сменил сънотворното му. Сега му даваха сироп вместо предишните хапчета, но резултатът беше същият. Тя се върна в леглото, но не за да спи. В шест часа стана и си сложи халата, после напълни с вода чайника и го включи за сутрешния чай. Денят с неговите проблеми беше най-сетне дошъл.
За нея беше успокоение, че някой почука на вратата и Катерин се вмъкна все още по пижама и халат. За миг мисис Макси изпита страх, че Катерин е дошла да каже, че събитията от миналата вечер трябва да бъдат обсъдени и оценени, неодобрени и повторно преживени. Тя беше прекарала по-голямата част от нощта в кроене на планове, които не можеше да сподели нито пък искаше да сподели с Катерин. Но изпита необяснима радост, че вижда друг човек. Забеляза, че момичето е бледо. Очевидно и някой друг беше спал много малко. Катерин призна, че дъждът я е държал будна и че се е събудила рано с лошо главоболие. Сега не получаваше често главоболие, но когато това станеше, болката беше силна. Имаше ли мисис Макси някакъв аспирин? Предпочиташе да е разтворим, но всякакъв друг щеше да ѝ свърши работа. Мисис Макси си помисли, че главоболието можеше и да е извинение, повод за разговор насаме по повод ситуацията Сали/Стивън, но като се вгледа по-внимателно в натежалите очи на момичето, реши, че болката ѝ е истинска. Катерин очевидно не беше в състояние да крои планове за каквото и да било. Мисис Макси ѝ предложи да си вземе аспирин от шкафа с лекарствата и сложи още една чаша за чай на подноса. Катерин не беше компанията, която тя би избрала, но момичето поне изглеждаше, че ще си изпие чая мълчаливо.
Двете седяха пред електрическата печка, когато пристигна Марта, чието поведение и глас показваха сполучлив компромис между възмущение и тревога.
– За Сали ми е думата, госпожо – започна тя. – Сигурно пак се е успала. Не отговори, когато ѝ извиках, а когато се опитах да отворя вратата, разбрах, че я е заключила. Не може да се влезе. Вече не знам каква игра играе, госпожо.