Мисис Макси постави чашата си в чинийката, следейки ръката си сякаш не ѝ принадлежи и изпита почуда от това че тя не трепери. Неизбежността на злото я завладя и тя се спря за секунда, преди да заговори. Но когато изрече думите, изглежда, нито Катерин, нито Марта не забелязаха промяна в нея.
– Наистина ли почука силно? – попита тя.
Марта се поколеба. Мисис Макси знаеше какво означава това. Марта не беше почукала силно. Беше ѝ по-изгодно да остави Сали да се успи. След безсънната нощ мисис Макси прецени, че тази дребнавост ѝ идва много.
– По-добре опитай пак – каза тя строго. – Сали беше много заета вчера като всички нас. Хората не се успиват без причина.
Катерин отвори уста сякаш да каже нещо, размисли се и наведе глава над чая си. След две минути Марта се върна и този път съмнение нямаше. Тревогата беше надвила над яда ѝ и в гласа ѝ имаше почти паника.
– Не мога да я накарам да ме чуе. Бебето се е събудило. И плаче там. Не мога да накарам Сали да ме чуе!
Мисис Макси не помнеше как стигна до вратата на Сали. Беше толкова сигурна, извън всякакво съмнение, че стаята трябва да е отворена, че я блъска и дърпа безрезултатно няколко секунди, преди умът ѝ да приеме истината. Вратата беше заключена отвътре. Шумът от чукането беше разсънил Джими напълно и сутрешният му хленч сега се беше превърнал в уплашен вой. Мисис Макси чуваше блъскането по преградките на креватчето и си представяше как Джими се измъква от одеялото, в което е спял увит като пашкул, докато пищи за майка си. Почувства как студена пот започва да се стича по челото ѝ. Нищо повече не можеше да стори, за да се опази от лудата паника и да спре да блъска вратата, която така и не поддаваше. Марта сега стенеше, а Катерин сложи ръка на рамото на мисис Макси в усилието си да я успокои и възпре.
– Не се тревожи толкова много. Ще извикам сина ти.
„Защо не казва „Стивън?“, помисли си мисис Макси без никаква връзка. „Стивън е моят син.“ След малко той беше при тях. Сигурно шумът от тропането го беше събудил, защото Катерин не би могла да го доведе толкова бързо. Стивън говореше спокойно.
– Ще трябва да влезем вътре през прозореца. Стълбата в пристройката ще свърши работа. Ще извикам Хърн. Той тръгна и малката група жени зачака мълчаливо. Минутите бавно минаваха.
– Няма как, ще отнеме малко време – каза Катерин успокоително. – Сигурна съм, че тя е добре. Още спи.
Дебора я изгледа продължително.
– При целия този шум, който Джими вдига, аз мисля, че не е вътре. Отишла си е.
– Но защо ще го прави? – попита Катерин. – Ами заключената врата?
– Доколкото познавам Сали, предполагам, че е искала да го направи зрелищно и е излязла през прозореца. Тя има страст да прави сцени, дори и когато не може да присъства на тях и да им се наслади. Ние тук треперим от страх, докато Стивън и Филикс мъкнат стълби, а цялата къща е на крак. Истинска наслада за нейното въображение.
– Тя не би си оставила бебето – каза внезапно Катерин. – Никоя майка не би го направила.
– Тази майка очевидно го е направила – отговори Дебора навъсено. Но майка ѝ забеляза, че тя няма никакво намерение да напусне компанията.
Писъците на Джими сега бяха достигнали постоянна сила и заглушаваха всички шумове от усилията на мъжете да проникнат в стаята през прозореца. Следващият звук, който дойде от стаята, беше стърженето по бравата. Филикс се появи на прага. Виждайки лицето му, Марта нададе животински писък на ужас. Мисис Макси по-скоро почувства, отколкото чу шума от нейните стъпки назад, но никой не я последва. Другите жени нахлуха през възпиращите ръце на Филикс към леглото на Сали. Прозорецът беше отворен и възглавницата на леглото беше подгизнала от дъжда. Косата на Сали беше разпиляна върху възглавницата като мрежа от злато. Очите ѝ бяха затворени, но тя не спеше. От стиснатия ъгъл на устата тръгваше пресъхнала струйка кръв като черна резка. От двете страни на врата ѝ имаше охлузване там, където ръцете на убиеца я бяха задушили до смърт.
Четвърта глава
1
– Приятно място, сър – каза детектив Мартин, когато полицейската кола спря пред Мартингейл. – Доста по-различно от последния ни случай. – Той говореше със задоволство, защото беше от провинцията по рождение и нагласи и често го бяха чували да се оплаква от склонността на престъпниците да действат в пренаселени градове и нехигиенични жилища. Той подуши въздуха със задоволство и благослови причините, каквито и да бяха те – политика или благоразумие, – че началникът на местната полиция беше поканил веднага хората на Скотланд Ярд. Говореше се, че той познава лично онези, от които зависи това, и като си е дал сметка колко неприключени случаи има по краищата на графството, беше решил да прехвърли тази беля незабавно. Детектив Мартин беше много доволен от това. Работата си е работа, където и да я вършиш, но човек има право на предпочитания.