Главен инспектор Адам Далглийш не отговори, а скочи от колата и направи крачка назад, за да хвърли поглед на къщата. Беше типично имение от епохата на Елизабет. Строга и със силно подчертан стил. Големите еркерни прозорци, обхващащи двата етажа с разделени на квадрати стъкла, се изправяха симетрично от двете страни на квадратната веранда. Над корниза стоеше сложно изработен герб. Покривът преминаваше в ниски отворени каменни перила, с издялани в камъка символи, а над него в лятното небе бойко се издигаха шест големи комина от времето на Тюдорите. На запад се извиваше стената на стая, за която Далглийш си помисли, че е била пристроена по-късно, вероятно през миналия век. Френските прозорци бяха с шлифовани стъкла и през тях се излизаше в градината. За миг се мерна лице в един от прозорците, но после се отдръпна. Някой следеше за неговото пристигане. На запад от ъгъла на къщата тръгваше сива каменна стена, която правеше широка извивка към портала и се загубваше сред храсти и високи букови дървета. От тази страна дърветата стигаха съвсем близо до къщата. Високо над стената и полускрит зад мозайката на листата се виждаше краят на стълба, която опираше до широк еркерен прозорец. Вероятно това беше прозорецът на стаята на починалото момиче. Нейната господарка трудно можеше да избере стая, която е по-подходяща за тайни посещения. Зад верандата бяха паркирани две коли, полицейска кола с мъж в униформа, който седеше безразличен на кормилото, и линейка. Нейният шофьор се беше изтегнал назад с килната над лицето шапка и не обръщаше никакво внимание на пристигането на Далглийш, а колегата му го погледна разсеяно и продължи да чете неделния вестник.
Началникът на местната полиция чакаше в хола. Двамата се познаваха бегло, което беше разбираемо за двама мъже, издигнали се в една и съща област, но нито единият, нито другият не беше потърсил по-близко познанство. Моментът не беше лесен. Манинг намери за необходимо да обясни точно защо неговият началник беше сметнал за разумно да се обърне към Скотланд Ярд. Далглийш намери подходящия отговор. Двама репортери седяха до самата врата с вид на кучета, на които е обещан кокал, ако се държат добре, и се бяха примирили, че трябва да имат търпение. Къщата беше много тиха и се долавяше дъх на рози. След сухата горещина в колата въздухът го изненада с хладината си и той потрепери.
– Семейството е събрано в дневната – каза Манинг. – Оставил съм сержанта при тях. Искате ли да се срещнете с тях сега?
– Не. Първо ще видя тялото. Живите ще почакат.
Полицейският началник го поведе нагоре по широкото стълбище и продължи да му говори, докато се качваха.
– Проучих някои неща, преди да разбера, че са се обър-нали към Централното управление. Навярно са ви казали главното. Жертвата е прислужничка в къщата. Самотна майка на двайсет и две. Удушена. Тялото е открито към седем и петнайсет тази сутрин от семейството. Вратата на спалнята на момичето е била със спуснато резе. Напус-кането, а навярно и влизането е станало през прозореца. Има доказателства за това по тръбата на канала и по стената. Изглежда, е паднал от около два метра височина. Тя е била видяна за последен път в десет и половина вечерта да носи вечерното си какао към спалнята. Не е могла да го допие. Чашата е на нощната масичка. Отначало помислих, че няма как да не е дело на външен човек. Вчера тук е имало празненство и всеки е можел да проникне в имението. Даже в къщата, стига да поиска. Но има едно-две смущаващи неща.
– Например, какаото? – попита Далглийш.
Бяха стигнали до площадката и преминаваха към западното крило на къщата. Манинг го погледна с любопитство.
– Да, какаото. В него може да е имало сънотворно. Едно нещо липсва. Мистър Саймън Макси е инвалид. Липсва шишенце със сънотворно от шкафа с лекарства.
– Има ли следи от отравяне по тялото?
– Съдебният лекар сега е там. Аз лично се съмнявам. Изглеждаше ми като сигурно удушаване. Съдебният лекар навярно ще даде отговора.
– Може сама да е взела сънотворното – каза Далглийш. – Има ли някакъв мотив, който се хвърля на очи?
Манинг се спря.
– Би могло да има. Не знам никакви подробности, но съм дочувал клюки.
– Аха, клюки.
– Някоя си мис Лидъл дойде тази сутрин да отведе детето на момичето. Била е на вечерята тук снощи. Трябва да е била много специална вечеря, съдейки по нейния разказ. Излиза, че мистър Стивън Макси е направил предложение за брак на Сали Джъп. На това спокойно може да гледате като на мотив за семейството, струва ми се.