Далглийш не започваше да гради теории, преди да има фактите. Но фактите, които беше събрал дотук, не потвърждаваха удобната теза за непознат случаен извър-шител. Нямаше никаква следа от опит за сексуално насилие, нито доказателство за кражба. Той беше готов да разглежда всякакви версии за залостената врата. Трябваше да се признае, че всички от семейство Макси са били отвън пред вратата в седем сутринта, но също така, като всички други, те могат да се катерят и слизат по стълба.
Трупът беше изнесен – фигура без ясна форма, но вкочанена върху носилката на път за среща с ножа на съдебния лекар и епруветките в лабораторията. Манинг беше отишъл да телефонира в полицейския участък. Далглийш и Мартин продължиха търпеливо с огледа на къщата. До стаята на Сали имаше старомодна баня с дълбока вана, вградена в махагонова стойка и открит шкаф за прани дрехи, заемащ цяла стена с дървени лавици. Трите останали стени бяха покрити с тапети на цветя, вече избелели, но все така елегантни, а подът от стена до стена беше покрит със стар, но запазен килим. Помещението не можеше да се използва за криене. От площадката пред вратата тръгваха покрити с мокет стълби, които се извиваха надолу към коридора с ламперии по стените, който свързваше кухнята с голямата зала. На долния етаж точно срещу последното стъпало беше тежката южна врата. Тя беше полуотворена и Далглийш премина от прохладата на Мартингейл в жегата на деня. Камбани на църква биеха някъде за сутрешна молитва. Звукът беше ясен и приятен и минаваше през околните дървета и Мартин си припомни провинциалните недели на своето детство, а Далглийш си даде сметка колко много още има да се свърши и колко малко време е останало от тази сутрин.
– Ще огледаме старата конюшня и западната стена под нейния прозорец. – Искам след това да видим кухнята. После ще продължим с разпитите. Имам чувство, че човекът, когото търсим, снощи е спал под този покрив.
2
В гостната семейство Макси с техните двама гости и Марта Бултитафт чакаха да бъдат разпитани, спокойно наблюдавани от сержанта, който се беше разположил на малък стол до вратата. Той имаше твърде незаинтересуван вид и изглеждаше много по-спокоен, отколкото собствениците на къщата. Всеки от задържаните имаше своите причини да гадае колко дълго ще чака, но никой не искаше да разкрие тревожността си, като зададе въпрос. Беше им казано, че инспектор Далглийш от Скотланд Ярд е пристигнал и скоро ще бъде при тях, но никой не беше готов да попита колко скоро. Филикс и Дебора бяха все още с дрехите си за езда. Другите се бяха облекли набързо. Всички бяха хапнали малко и сега седяха и чакаха. Тъй като щеше да изглежда безсърдечно да четеш, шокиращо да свириш на пиано, неразумно да говориш за убийството и неестествено да говориш за нещо друго, те седяха в почти пълна тишина. Филикс Хърн и Дебора седяха заедно на едно канапе, но малко отдалечени един от друг и от време на време той се накланяше към нея да ѝ пошушне нещо на ухото. Стивън Макси се беше разположил пред един от прозорците с гръб към всички в стаята. Беше избрал тази поза, която както Филикс Хърн отбеляза цинично, му даваше възможност да прикрива лицето си и да демонстрира неизречена скръб с наведената си глава. Най-малко четирима измежду хората, които го гледаха, много биха искали да знаят колко истинска е неговата мъка. Елинор Макси седеше усамотена и спокойна на стол. Или беше онемяла от мъка, или беше потънала в мисли. Лицето ѝ беше много бледо, но кратката паника, която я беше обзела пред вратата на Сали, сега беше преминала. Дъщеря ѝ забеляза, че тя поне си е направила труда да се облече и да добие почти нормалния си вид пред семейството и гостите си. Марта Бултитафт също седеше малко настрани от другите, на ръба на стола си, притеснена, като хвърляше от време на време гневни погледи на сержанта, очевидно държейки го отговорен за това, че трябва да седи със семейството в гостната, вместо да си върши работата. Тя, която беше най-разстроена и ужасена от събитията на сутринта, сега изглежда възприемаше цялата история като лична обида и седеше обзета от мрачно възмущение. Катерин Бауърс се държеше най-естествено. Беше извадила малко тефтерче от чантата си и пишеше в него от време на време. Този неин нормален и делови вид не можеше да подведе никого, но всички ѝ завиждаха, че е способна да се преструва толкова добре. Всеки седеше малко или повече сам със себе си и своите мисли. Мисис Макси беше забила поглед в силните си ръце, но умът ѝ беше със сина ѝ.