Катерин Бауърс мислеше: „Висок, мургав и красив. Не съм очаквала това. Наистина много интересно лице“.
Стивън Макси мислеше: „Надменен дявол. Не бърза да дойде. Мисли, че така ще омекнем. Или пък е душил из къщата. Това е краят на личната свобода“.
Филикс Хърн мислеше: „Започва се! Адам Далглийш, чувал съм за него. Безмилостен, безцеремонен, винаги в надпревара с времето. Предполагам, че той си има своите лични страхове. Но поне са решили, че в наше лице имат противник, достоен за най-добрия им човек“.
Елинор Макси мислеше: „Къде съм виждала тази глава преди? Разбира се. Дюрер. В Мюнхен ли беше? Портрет на непознат мъж. Защо всички очакват инспекторите от полицията да ходят с шлифери и меки шапки?“.
След запознанствата и размяната на любезности Дебора Риско се вторачи в него сякаш го виждаше през паяжина от златисто-червени коси.
Той проговори със странно дълбок глас, спокоен и без наставнически тон.
– Разбрах от началника на полицията Манинг, че малката работна стая близо до входа е на мое разположение. Надявам се, че няма да е необходимо да злоупотребявам нито със стаята, нито с вас дълго време. Искам да се срещна поотделно с всеки и в следния ред.
– Елате в моя кабинет в девет, девет и пет, девет и десет... – прошепна Филикс на Дебора. Не беше сигурен дали търсеше успокоение за себе си, или за нея, но не получи усмивка в отговор.
Далглийш хвърли бърз поглед на групата.
– Мистър Стивън Макси, мис Бауърс, мисис Макси, мисис Риско, мистър Хърн и мисис Бултитафт. Моля тези, които чакат, да останат тук. Ако на някого се наложи да излезе от стаята, навън има полицай и полицайка, които могат да ви придружат. Този разпит ще приключи веднага, щом всички бъдат разпитани. Бихте ли дошли с мене, моля, мистър Макси?
3
Стивън Макси пое инициативата.
– Мисля, че е по-добре да ви кажа, че мис Джъп и аз бяхме сгодени. Предложих ѝ да се оженим вчера вечерта. Няма никаква тайна около това. То няма нищо общо с нейната смърт и аз можех изобщо да не го споменавам, само че тя съобщи новината пред най-големите клюкари на селото, така че вие вероятно скоро ще я чуете.
Далглийш, който вече беше чул новината и по никакъв начин не беше убеден, че предложението за брак не е свързано с убийството, благодари на мистър Макси със сериозен тон за неговата откровеност и изрази съболезнования за смъртта на неговата годеница. Младият мъж внезапно го погледна право в очите.
– Чувствам, че нямам никакво право да приемам съболезнования. Аз дори не се чувствам опечален. Предполагам, че това ще стане, когато шокът от случилото се малко отмине. Сгодихме се вчера, а сега тя е мъртва. Още не мога да повярвам.
– Майка ви знаеше ли за този годеж?
– Да. Цялото семейство с изключение на баща ми.
– Мисис Макси одобряваше ли годежа?
– Не е ли по-добре да попитате нея?
– Може би вече съм го направил. Какви бяха отношенията ви с мис Джъп преди вчера вечерта, д-р Макси?
– Ако ме питате дали сме били любовници, отговорът е „не“. Съчувствах ѝ, възхищавах ѝ се и бях привлечен от нея. Нямам представа какво тя си мислеше за мене.
– Но все пак е приела предложението за женитба?
– Не точно. Каза на майка ми и на нейните гости, че съм ѝ предложил, и аз съвсем естествено заключих, че тя е приела. Иначе нямаше смисъл да съобщава новината.
Далглийш си мислеше, че има няколко причини защо момичето е решило да съобщи новината, но не беше готова да ги обсъжда с него. Той покани свидетеля си да разкаже своята версия за неотдавнашните събития от момента, в който липсващите хапчета за сън са били върнати в къщата.
– Значи вие си мислите, че е била дрогирана, инспекторе?
– Аз казах на началника на полицията за хапчетата, когато дойде тука. Те със сигурност бяха в кутията с лекарствата на баща ми рано тази сутрин. Мис Бауърс ги е забелязала, когато е отворила шкафа с лекарствата, търсейки аспирин за себе си. Те не са там сега. Там има само нова, неотваряна опаковка със сънотворни; шишето с разтвора го няма.
– Няма съмнение, че ще го намерим, д-р Макси. Аутопсията ще покаже дали мис Джъп е била дрогирана, или не; и ако е била, колко от лекарството е поела. Почти сигурно е, че в чашата освен какао е имало и нещо друго. Тя, разбира се, може и сама да си го е сложила в чашата.
– А, ако не е тя, кой тогава го е направил? Лекарството в чашата може въобще да не е било предвидено за Сали. Чашата до леглото ѝ е на сестра ми. Тука всеки си има своя собствена чаша и всичките са различни. Ако лекарството е било за Сали, трябвало е да бъде сложено в нейното какао, след като тя се е качила в стаята си.