– Щом чашите са толкова различни, интересно как мис Джъп е взела чужда чаша за себе си. Малко вероятна грешка, нали?
– Може да не е било грешка – каза Стивън след малко.
Далглийш не поиска от него да обясни думите си, а изслуша мълчаливо разказа му за посещението на Сали в болницата миналия четвъртък, за църковното празненство, за импулсивното му предложение за брак и за откриването на тялото на неговата годеница. Разказът беше точен, сбит и почти без емоции. Когато описваше сцената в стаята на Сали, гласът му стана почти неестествено безизразен. Или се контролираше повече, отколкото беше добре за него, или беше очаквал този разпит и предварително беше решил да не се издава нито със сълза, нито със споделено угризение.
– Отидох с Филикс Хърн да вземем стълбата. Той се беше облякъл, но аз бях все още по халат. Изгубих си единия пантоф по пътя към пристройките срещу прозореца на Сали. Той стигна пръв и хвана стълбата. Тя винаги стои там. Хърн я беше измъкнал, докато аз го настигна, и ме питаше накъде да я носи. Посочих прозореца на Сали. Хванахме двамата стълбата, макар, че тя е доста лека – и сам човек може да я пренесе, но не знам жена дали ще може. Подпряхме я на стената и Хърн се качи пръв, докато аз държах стълбата. Прозорецът беше отворен, но пердетата бяха спуснати. Както сте видели, леглото е под прав ъгъл на прозореца, с главата към него. Има широк перваз там, където еркерният прозорец се издава навън, и Сали очевидно е държала там колекцията си от стъклени животни. Забелязах, че те са разпилени и повечето са се счупили. Хърн отиде до вратата и дръпна резето. Стоях и гледах Сали. Завивките бяха издърпани чак до брадичката ѝ, но веднага разбрах, че тя е мъртва. Тогава останалите от семейството нахлуха в стаята и когато отметнах завивките, видяхме какво се е случило. Тя лежеше по гръб. Не сме я местили. Изглеждаше доста спокойна. Вие знаете как изглежда, вие сте я видели.
– Аз знам какво съм видял – каза Далглийш. – Питам вие какво видяхте.
Младият мъж го погледна с любопитство и за миг зат-вори очи, преди да отговори. Заговори с равен безизразен глас, сякаш повтаряше урок научен наизуст.
– Имаше струйка кръв в ъгъла на устата. Очите ѝ бяха почти затворени. Имаше доста ясен отпечатък от палец под дясната долна челюст точно над ъгъла на щитовидната жлеза и по-неясни отпечатъци от пръсти на лявата страна на шията, разположени по хода на щитовидния хрущял. Очевиден случай на удушаване отпред с дясна ръка. Използвана е голяма сила, но аз си помислих, че смъртта може да се дължи на притискане на вагусовия нерв и може да е била внезапна. Класическите прояви на задушаване отсъстваха. Но без съмнение ще научите всички факти след аутопсията.
– Очаквам, че ще съвпаднат с вашите. Получихте ли представа за часа на смъртта?
– Имаше известно вкочаняване в челюстта и мускулите на врата. Не знам дали се беше разпространило по-надолу. Описвам какво видях почти без да си давам сметка за това. Едва ли очаквате пълно описание на картината на смъртта при тези обстоятелства.
Сержант Мартин, навел глава над тефтерчето си, безпогрешно долови първите нотки на истерия и си помисли: „Горкият. Шефът може да бъде направо брутален. Дотук издържа. Доста добре за човек, току-що открил тялото на любимата си. Ако му е била любима“.
– Ще получа пълния доклад от аутопсията, когато е готов – отвърна Далглийш. – Интересуваше ме вашата преценка за часа на смъртта.
– Беше топла нощ въпреки дъжда. Бих казал, че е по-малко от пет часа, не повече от осем.
– Вие ли убихте Сали Джъп, докторе?
– Не.
– Знаете ли кой я е убил?
– Не.
– Къде бяхте от събота вечерта след вечерята до тази сутрин, когато мис Бауърс ви извика и ви каза, че вратата на стаята на Сали Джъп е залостена?
– Пихме кафе в салона. Около девет часа майка ми предложи да започнем да броим парите в кабинета. Те бяха там в сейфа. Мислех, че на тях ще им е по-добре без мене и се чувствах неспокоен, затова излязох да се разходя. Казах на майка ми, че може да закъснея, и я помолих да остави южната врата отворена, докато се върна. Нямах нищо конкретно предвид, но щом излязох от къщата, реших, че искам да видя Сам Бокок. Той живее сам в къщата в далечния край на ливадата пред имението. Прекосих градината и ливадата, за да стигна до къщата му и останах там доста до късно. Не мога точно да си спомня, но той може да помогне. Мисля, че беше след единайсет. Върнах се сам, влязох в къщата през южната врата, сложих резето и си легнах. Това е всичко.