– И като допълнение към тази вечно отворена врата, има и една удобна стълба в старата конюшня?
Стивън Макси само повдигна рамене.
– Трябва да я държим все някъде. Искате да е на заключено, за да не вземе някой да влиза с нея през прозорците ли?
– Все още нямаме доказателство, че някой е влязъл през прозореца, и продължавам да мисля за тази южна врата. Готов ли сте да се закълнете, че я заварихте незалостена, когато се върнахте от мистър Бокок?
– Разбира се. Иначе не бих могъл да вляза.
Далглийш отговори бързо:
– Нали си давате сметка колко е важно да се определи часът, в който е залостена тази врата снощи.
– Разбира се.
– Ще ви попитам още един път кога я залостихте и ще ви посъветвам да помислите много внимателно, преди да отговорите.
Стивън Макси го погледна право в очите и каза почти небрежно:
– Беше дванайсет и трийсет и три минути по моя часовник. Не можах да заспя и в дванайсет и половина внезапно си спомних, че не бях заключил. Затова станах от леглото и заключих вратата. Не видях никого, не чух нищо и се върнах право в стаята. Несъмнено много небрежно от моя страна. Но ако има закон срещу забравянето да заключиш, искам да го чуя.
– Значи в дванайсет и трийсет и три заключихте южната врата?
– Да – отговори веднага Стивън Макси. – Трийсет и три минути след полунощ.
4
В лицето на Катерин Бауърс Далглийш имаше свидетел, за когото всеки полицай би му завидял – спокоен, търпелив, сигурен. Беше влязла много самоуверено без никакви следи от нервност или тъга. Далглийш не я хареса. Знаеше, че е склонен да проявява лични антипатии, и отдавна се беше научили да ги скрива и после да мисли за тях. Но беше прав в очакването си, че тя е точен наблюдател. Веднага беше започнала да следи за реакциите на хората, както и за развоя на събитията. Далглийш научи точно от Катерин Бауърс колко шокирани са били всички в семейство Макси от изявлението на Сали, колко победоносно момичето е съобщило новината и колко съсипващо въздействие върху мис Лидъл са имали думите, които е казала по неин адрес. Освен това мис Бауърс прояви готовност и нейните чувства да бъдат обсъждани.
– Естествено, беше ужасен шок, когато Сали ни съобщи новината, но аз просто мога да видя как се е случило това. Няма по-мил човек от доктор Макси. Той е толкова съвестен в отношенията си, както винаги съм му казвала, и момичето просто се е възползвало от това. Знам, че не е възможно да я е обичал истински. Не го е споменавал никога пред мене, а съм първата на когото щеше да каже. Ако наистина са се обичали, той е можел да разчита на мене да го разбера и да му върна свободата.
– Искате да кажете, че сте били сгодени?
На Далглийш му беше трудно да скрие изненадата в гласа си. Само още една годеница липсваше на този случай и щеше наистина да бъде фантастичен.
– Не точно сгодени, инспекторе. Няма пръстен или нещо подобно. Но ние бяхме близки приятели толкова дълго, че това се разбираше от само себе си... Може да се каже, че между нас това се подразбираше. Но нямаше никакви конкретни планове. Доктор Макси има да извър-ви дълъг път, преди да мисли за женитба. И трябва да се съобразява с болестта на баща си.
– Значи, вие всъщност не сте била сгодена за него?
След този недвусмислен въпрос Катерин със самодоволна усмивка призна, че годеж не е имало, но че това е само въпрос на време.
– Когато пристигнахте в Мартингейл за този уикенд, нещо необичайно направи ли ви впечатление?
– Аз доста закъснях в петък вечерта. Пристигнах непосредствено преди вечерята. Доктор Макси пристигна късно вечерта, а мистър Хърн дойде в събота сутринта, така че на вечерята бяхме само мисис Макси, Дебора и аз. Сториха ми се тревожни. Не е хубаво да го казвам, но за съжаление, Сали Джъп беше една малка сметкаджийка. Тя ни сервираше и никак не харесах отношението ѝ.
Далглийш ѝ зададе още въпроси, но „отношението“, доколкото той можа да прецени, се беше проявило в леко врътване на главата, когато Дебора я заговаря, и в отказа да се обръща към мисис Макси чинно. Но той не намери наблюденията на Катерин за безполезни. Вероятно нито мисис Макси, нито дъщеря ѝ не бяха напълно слепи за опасността сред тях.