Той промени тактиката си и започна да я разпитва внимателно за събитията в неделя сутрин. Тя описа как се е събудила с главоболие след безсънна нощ и отишла да търси аспирин. Мисис Макси ѝ предложила сама да си вземе. Точно тогава забелязала малкото шишенце със сънотворните хапчета. Отначало взела тези хапчета за аспирин, но бързо си дала сметка, че са много малки и с друг цвят. Освен това на шишенцето имало надпис. Не забелязала колко хапчета има в шишенцето, но била напълно сигурна, че шишенцето е било в шкафа с лекарствата в седем часа сутринта, и също толкова сигурна, че вече не е било там, когато тя и Стивън Макси са го търсили, след като намерили трупа на Сали Джъп. Единственото сънотворно в шкафа за лекарства е било в нова неразпечатана опаковка.
Далглийш я помоли да разкаже как са намерили тялото и се изненада колко жива е картината, която тя можа да опише.
– Когато Марта дойде да каже на мисис Макси, че Сали още не е станала, ние си помислихме, че тя отново се е успала. Но Марта се върна и каза, че вратата е заключена, а Джими плаче и затова отидохме да видим какво става. Нямаше съмнение, че вратата е залостена. Както знаете, доктор Макси и мистър Хърн влязоха през прозореца и чух как един от тях вдигна резето. Трябва да е бил мистър Хърн, защото той отвори вратата. Стивън стоеше до леглото и гледаше Сали. Мистър Хърн каза: „Страхувам се, че е мъртва“. Някой изпищя. Беше Марта, мисля, но не се обърнах да видя. Казах: „Не може да бъде! Снощи беше добре!“. Бяхме се доближили до леглото и Стивън свали чаршафа от лицето ѝ. Стигаше до брадичката ѝ и беше добре изпънат. Помислих си, че изглежда като че ли някой я беше завил грижливо за през нощта. Веднага щом видяхме следите по шията ѝ, разбрахме какво се е случило. Мисис Макси затвори очи за момент. Помислих, че ще припадне, затова отидох при нея. Но тя успя да се задържи на крака и остана в долния край на леглото стиснала здраво рамката. Трепереше много силно, толкова силно, че леглото се тресеше. Това е леко единично легло, както сигурно сте видели, и от треперенето тялото на Сали леко подскачаше. Стивън каза много нежно: „Покрий лицето ѝ“. Мистър Хърн му напомни, че е по-добре да не пипаме нищо повече, докато не дойде полицията. Помислих си, че мистър Хърн е най-спокойният от всички нас, но предполагам, че той познава насилствената смърт. Изглеждаше по-скоро любопитен, отколкото шокиран. Наведе се над Сали и повдигна единия ѝ клепач. Стивън каза рязко: „Остави, Хърн, ясно е, че е мъртва“. Хърн отговори: „Не гледам това, а се чудя защо не се е съпротивлявала“. После си потопи малкия пръст в чашата с какао на масата до леглото. Беше наполовина пълна и отгоре беше хванало кора. Тя се залепи за пръста му и той я избърса по ръба на чашата, преди да сложи пръста в устата си. Всички го гледахме сякаш щеше да ни покаже нещо чудесно. Помислих си, че мисис Макси изглеждаше – някак доста обнадеждена. Почти като дете на парти. Стивън каза: „Е, какво е?“. Мистър Хърн сви рамене и отвърна: „Това ще кажат в лабораторията. Мисля, че е била упоена“. Точно тогава Дебора възкликна и тръгна, залитайки към вратата. Беше смъртно бяла и очевидно ѝ беше прилошало. Поисках да отида при нея, но мистър Хърн каза доста рязко: „Добре, добре. Остави я на мене“. Той я изведе от стаята в банята, която е в съседство. Не бях изненадана. Очаквах, че Дебора няма да издържи. В стаята останахме с мисис Макси и Стивън. Казах на мисис Макси, че трябва да намери ключ и да заключи стаята, а тя ми отговори: „Разбира се, знам, че така се прави. А не трябва ли да се обадим в полицията? От телефона в гардеробната би било най-добре“. Предполагам, че тя искаше да каже, че там няма как някой да чуе. Спомням си, че си помислих: „Ако звъним от гардеробната, прислугата няма да чуе“, забравяйки, че „прислугата“ означава Сали и че Сали вече никога няма да може да подслушва.
– Искате да кажете, че мис Джъп е имала навика да подслушва? – прекъсна я инспекторът.
– Винаги съм мислила така, инспекторе. Винаги съм мислила, че тя е лукава. Никога не е била благодарна за всичко онова, което това семейство е направило за нея. Мразеше мисис Риско, разбира се. Всеки можеше да види това. Предполагам, че са ви казали случката с еднаквите рокли.
Далглийш прояви интерес към тази любопитна история и беше възнаграден с обстойно описание на случката и на последвалите реакции.
– Така че виждате какво момиче беше тя. Мис Риско се правеше, че възприема всичко спокойно, но аз виждах какво чувства. Искаше ѝ се да убие Сали. – Катерин Бауърс издърпа полата си надолу към коленете си със самодоволна престорена скромност. Тя или беше много добра актриса, или не съзнаваше своята липса на такт. Далглийш продължи разпита с чувството, че може би срещу него седи много по-сложна личност, отколкото си беше помислил отначало.