– Ще ми кажете ли какво се случи, когато мисис Макси, нейният син и вие стигнахте до гардеробната?
– Точно това се канех да ви разкажа, инспекторе. Бях взела Джими от креватчето му и все още го държах на ръце. Струваше ми се ужасно, че е трябвало да бъде сам в тази стая с умрялата си майка. Когато всички се втурнахме вътре, той спря да плаче и аз мисля, че за известно време всички го бяха забравили. Тогава изведнъж го забелязах. Беше се изправил по преградката на креватчето и залиташе, мократа пелена висеше около глезените му и той гледаше с любопитство. Разбира се, той е твърде малък, за да може да разбере, слава на бога, и аз мисля, че просто се чудеше какво правим всички ние, наобиколили леглото на майка му. Стоеше съвсем тихо и ми позволи да го взема почти с готовност. Занесох го в гардеробната. Там доктор Макси отиде направо до шкафа за лекарствата. Каза: „Няма го!“. Попитах го какво иска да каже и той ми съобщи, че сънотворното липсва. Тогава за първи път чух за това лекарство. Можах да му кажа, че шишенцето беше там, когато аз търсех аспирин тази сутрин в същия шкаф. Докато говорехме с него, мисис Макси беше отишла в стаята на съпруга си. Стоя там само минута и когато се върна, каза: „Той е добре. Спи. Извикахте ли вече полицията?“. Стивън отиде в другия край на стаята при телефона, а аз казах, че ще взема Джими с мене, докато се облека, и след това ще му дам да закуси. Никой не каза нищо и затова аз тръгнах към вратата. Точно преди да изляза, се обърнах. Ръката на Стивън беше върху слушалката на телефона и майка му сложи ръката си върху неговата и аз я чух да казва: „Чакай. Има нещо, което трябва да знам“. Стивън отговори: „Няма защо да питаш. Не знам нищо за това. Кълна се“. Мисис Макси въздъхна леко и закри с ръка очите си. Стивън вдигна слушалката и аз излязох от стаята.
Тя замълча и погледна Далглийш сякаш очакваше или го подканяше за коментар.
– Благодаря ви – каза той мрачно. – Продължавайте.
– Всъщност няма какво да ви кажа повече, инспекторе. Занесох Джими в моята стая, като по пътя взех от малката баня чисти пелени. Мисис Риско и мистър Хърн бяха все още там. На нея ѝ беше прилошало и той ѝ помагаше да си измие лицето. Не изглеждаха много доволни, че ме виждат. Аз казах: „Когато ви премине, отделете малко внимание на майка си. Аз ще се погрижа за Джими“. Никой от тях не отговори. Намерих пелени в шкафа за прани дрехи, отидох в моята стая и преобух Джими. После го оставих на моето легло да си играе, докато аз се облека. Това отне десетина минути. Занесох го в кухнята и му дадох рохко сварено яйце с хляб, шоколадова бисквита и малко топло мляко. През цялото време беше много послушен. Марта беше в кухнята и закусваше, но не говорихме. Изненадах се, че там беше и мистър Хърн. Той правеше кафе. Предполагам, че мисис Риско беше отишла при майка си. Мистър Хърн също не изглеждаше склонен да разговаря. Предполагам, че се беше подразнил от мене заради това, което казах на мисис Риско. Вероятно сте забелязали, че тя е безпогрешна в неговите очи. И така, след като не бяха склонни да обсъждаме какво трябва да се прави, аз реших да взема нещата в свои ръце и отидох в хола с Джими да телефонирам на мис Лидъл. Казах ѝ какво се е случило и я помолих да вземе бебето, докато нещата се изяснят. Тя дойде с такси след около петнайсет минути, а през това време пристигнаха доктор Епс и полицията. Останалото го знаете.
– Това беше много ясен и полезен разказ, мис Бауърс. Отличавате се с умението да наблюдавате. Но не всички добри наблюдатели могат да изложат фактите си логично и последователно. Няма да ви задържам още много. Искам само да се върнем към по-ранните часове на вечерта. Дотук ми описахте много ясно какво се е случило вчера вечерта и тази сутрин. Искам сега да установя последователността на събитията от десет часа вечерта нататък. По това време, мисля, че все още сте била в кабинета с мисис Макси, доктор Епс и мис Лидъл. Може ли да продължите оттам?
За първи път Далглийш забеляза следа от колебание в отговора на заподозряната. До този момент тя отговаряше на въпросите гладко и с такава готовност, че не изглеждаше възможно зад това да се крие коварство. Той вярваше, че дотук разпитът не ѝ се е сторил неприятен. Беше трудно да съчетаеш такива спонтанни излияния с гузна съвест. Сега обаче долови внезапно разколебаване в нейната сигурност и лека напрегнатост от неочакваната промяна в посоката на разпита. Тя потвърди, че мис Лидъл и доктор Епс са излезли от кабинета и са си отишли по къщите в десет и половина. Мисис Макси ги изпратила и след това се върнала при Катерин. Заедно двете прибрали документите и заключили парите в сейфа. Мисис Макси изобщо не споменала, че е видяла Сали. Никоя от тях не говорела за това. След заключването на парите отишли в кухнята. Марта се била оттеглила за през нощта, но оставила тенджера с мляко на печката и сребърен поднос с чашите за чая преди лягане на кухненската маса. Катерин си спомни как забелязала, че чашата от Еджуд на мисис Риско не е вече там и как си помислила, че колкото и да е странно, мистър Хърн и мисис Риско са влезли през градината, без никой да разбере. Изобщо не ѝ хрумнало, че Сали може да вземе чашата от Еджуд, въпреки че всеки би могъл да допусне, че точно тя ще направи такова нещо. Чашата на доктор Макси била там, както и една стъклена чаша в поставка, която била на мисис Макси и две големи чаши в чинийки, сложени за гостите. На масата имало захарница и две кутии с млечни напитки. Нямало какао. Мисис Макси и Катерин взели чашите и ги занесли в гардеробната на мистър Макси, където жена му щяла да прекара нощта. Катерин ѝ помогнала да оправят леглото на болния и след това изпила своя овълтайн[2] пред камината в гардеробната. Предложила на мисис Макси да остане още малко с нея, но предложението ѝ не било прието. След около половин час Катерин си тръгнала и отишла в своята стая. Тя се намирала в другия край на къщата – далече от стаята на Сали. Не видяла никого по пътя за там. След като се преоблякла и посетила банята по халат, се върнала обратно в стаята си към единайсет и петнайсет. Като затваряла вратата, ѝ се сторило, че чува как мисис Риско и мистър Хърн се качват по стълбите, но не можела да е сигурна в това. Нито видяла, нито чула нещо за Сали до този момент. Тук Катерин замълча и Далглийш зачака търпеливо, но с нарастващ интерес. В ъгъла сержант Мартин прелисти тефтера си в тишина, която познаваше добре, и хвърли бърз поглед към шефа си. Ако не грешеше, Далглийш изгаряше от нетърпение.
2
Овълтайн – търговско име на млечна напитка, произвеждана в Швейцария от 1904 г. – Б. пр.