– Да, мис Бауърс – подкани Далглийш неумолимо.
Свидетелката продължи смело:
– Страхувам се тази част ще ви се стори странна, но тогава изглеждаше съвсем естествена. Както можете да разберете, сцената преди вечерята беше голям шок за мене. Не можех да повярвам, че Стивън и това момиче са сгодени. В крайна сметка новината не беше съобщена от него и нито за момент не мога да помисля, че той наистина ѝ е предложил брак. Вечерята, както можете да си представите, беше ужасна, и после всички се държаха все едно че нищо не се е случило. Разбира се, семейство Макси никога не показват чувствата си, но мисис Риско излезе с мистър Хърн и нямам никакви съмнения, че те хубаво са си поговорили за това какво може да се направи. Но никой нищо не ми каза, въпреки че в известен смисъл аз съм най-засегнатата. Мислех, че мисис Макси може да поговори с мене, след като другите двама гости си отидоха, но видях, че тя няма такова намерение. Когато отидох в стаята си, осъзнах че ако не направя аз нещо, никой друг няма да направи. Не можех да си представя, че ще лежа цяла нощ, без да знам най-лошото. Чувствах, че просто трябва да знам истината. Естественото и нормалното беше да попитам Сали. Помислих, че ако ние двете можем да поговорим насаме, аз ще успея да оправя нещата. Знаех, че е късно, но това беше единствената ми възможност. Лежах известно време там, в тъмното, но когато взех това решение, запалих нощната лампа и погледнах часовника. Беше дванайсет без три минути. Това ми се стори не чак толкова късно, като се има предвид в какво състояние бях. Сложих си халата, взех джобното фенерче и отидох до стаята на Сали. Вратата ѝ беше заключена, но виждах, че лампата е запалена, защото през ключалката светеше. Почуках на вратата и тихо я извиках. Вратата, както знаете, е много тежка, но тя трябва да ме е чула, защото в следващия миг чух шума от слагането на резето, а светлината в ключалката изчезна, защото тя беше застанала пред нея. Почуках и извиках още веднъж, но беше ясно, че тя няма да ми отвори. По пътя назад изведнъж ми се прииска да видя Стивън. Не можех да си представя как ще легна в леглото си със същата несигурност. Помислих, че той може би ще иска да сподели нещо с мене. Затова не влязох в моята стая, а се обърнах и отдих в неговата. Лампата не светеше, затова почуках тихо и влязох. Чувствах, че само ако можех да го видя, всичко ще бъде наред.
– И беше ли? – попита Далглийш.
Сега нямаше и следа от радостната самоувереност. Внезапната болка в тези непривлекателни очи не можеше да се сбърка с нищо друго.