– Него го нямаше, инспекторе. Леглото беше оправено, готово за нощта, но него го нямаше. – Тя направи внезапно усилие да възвърне предишния си стил, но усмивката, която му отправи, беше изкуствена почти до болка. – Разбира се, сега знам, че Стивън е отишъл да види Бокок, но в онзи момент разочарованието беше много голямо.
– Сигурно – съгласи се Далглийш тежко.
5
Мисис Макси седеше тихо и спокойно, предложи му всякакви улеснения, от каквито той би имал нужда, и се надяваше, че разследването ще се проведе, без да бъде притесняван съпругът ѝ, който беше тежко болен и неспособен да разбере какво се е случило. Гледайки я през бюрото, Далглийш си представяше как ще изглежда дъщеря ѝ след трийсет години. Силните ѝ ловки ръце, украсени със скъпоценни камъни, лежаха отпуснато в скута ѝ. Дори от това разстояние виждаше колко много си приличат с ръцете на сина ѝ. С още по-голям интерес той забеляза, че ноктите, както и ноктите на ръцете на хирурга, са изрязани много дълбоко. Не можеше да долови никакъв признак за нервност. Тя като че ли олицетворяваше спокойното приемане на едно неизбежно изпитание. Той усещаше, че не става дума за обучение в издръжливост, на което тя се е била подложила. Ставаше дума за истинско спокойствие, изградено върху някаква централна стабилност, за чието разклащане щеше да е необходимо много повече от едно разследване за убийство. Тя отговаряше на въпросите му след целенасочено замисляне, сякаш претегляше стойността на всяка своя дума. Но не можа да каже нищо ново. Потвърди казаното от Катерин Бауърс за откриването на тялото, а разказът ѝ за предишния ден съвпадаше с тези, които вече беше чул. След като мис Лидъл и доктор Епс си отишли около десет и половина, тя заключила къщата с изключение на прозореца на гостната и на задната врата. Мис Бауърс била с нея. Двете заедно си взели чашите с мляко от кухнята – само чашата на сина ѝ останала на подноса, и двете отишли да си легнат. Прекарала нощта, като едновременно спяла и наблюдавала съпруга си. Не чула и не видяла нищо необикновено. Никой не е идвал при нея през цялата нощ, докато мис Бауърс не дошла рано сутринта да поиска аспирин. Не знаела нищо за хапчетата, които уж били открити в леглото на съпруга ѝ и според нея много трудно можело да се повярва на такава история. Не било възможно той да скрие каквото и да било под дюшека си, без мисис Бултитафт да го открие. Синът ѝ не ѝ бил казал нищо за тази случка, но споменал, че е заменил хапчетата със сироп за сън. Това не я изненадало. Помислила, че той изпробва някаква нова комбинация от болницата и била уверена, че не е предписал нищо без одобрението на доктор Епс.
Чак при търпеливите подробни въпроси за годежа на сина ѝ равновесието ѝ се разклати. По-скоро раздразнение, отколкото страх придаваше нервност на гласа ѝ. Далглийш разбра, че успокояващите извинения, които обикновено предшестваха неудобните въпроси, в този случай са направо излишни и ще прозвучат по-неприятно от самите въпроси. И попита направо:
– Какво беше вашето отношение, госпожо, към този годеж на мис Джъп и вашия син.
– Той не продължи достатъчно дълго време, за да бъде удостоен с това име. Изненадана съм, че си правите труда да питате, инспекторе. Знаете, че никак не го одобрявам.
„Е, това вече беше казано съвсем откровено“, помисли Далглийш. „Но какво друго можеше да каже? Едва ли бихме повярвали, че го одобрява.“
– Дори, ако привързаността ѝ към вашия син е била истинска?
– В знак на добро отношение приемам, че е била истинска. Но какво значение има това? Пак не бих го одобрила. Те нямат нищо общо помежду си. Той ще трябва да се грижи за детето на друг мъж. Това ще попречи на кариерата му и двамата ще се намразят в рамките на една година. Такива бракове – между принц и бедно момиче има в приказките, но в живота те рядко оцеляват. Как биха могли? Никое момиче с дух не обича да си мисли, че се отнасят към нея снизходително, а Сали имаше висок дух, макар че предпочиташе да не го показва. Освен това не виждам как ще се оженят без нищо. Стивън има много малко собствени пари.
Разбира се, че не одобрявах този така наречен годеж. Бихте ли пожелали такъв брак на вашия син?
За миг Далглийш помисли, че тя знае. Беше обичаен, почти банален довод, който всяка майка в нейното положение можеше да използва, без да се замисли. Не беше възможно да знае каква сила има този довод. Представи си какво би казала тя, ако той отговори: „Нямам син. Единственото ми дете и майка му умряха три часа след раждането. Нямам син подходящ да се ожени за когото и да било – подходящ или неподходящ“. Можеше да си представи как тя се намръщва с благовъзпитано отвращение, защото я притеснява в такъв момент с личната си скръб, едновременно и стара, и интимна, и несвързана с въпроса, по който говорят. Той отговори кратко: