– Не, няма да му пожелая. Съжалявам, че ви отнех толкова време с нещо, което, изглежда, е само ваша работа. Но сигурно разбирате колко е важно.
– Естествено. От ваша гледна точка това е мотив за няколко души, особено на мен самата. Но човек не убива, за да си спести социално неудобство. Признавам, че възнамерявах да направя всичко възможно да попреча на брака им. Щях да разговарям със Стивън на другия ден. Сигурна съм, че щяхме да направим нещо за Сали, без да е необходимо да я приемем в нашето семейство. Трябва да има граница в очакванията на тези хора.
Внезапната горчивина на последните ѝ думи откъсна за миг дори сержант Мартин от механичното писане на протокола. Но ако мисис Макси си бе дала сметка, че говори твърде много, тя не задълбочи грешката си и не каза повече нищо. Наблюдавайки я, Далглийш си помисли, че тя е като картина, реклама, нарисувана с акварели за тоалетна хартия или сапун. Дори ниската ваза с цветя на бюрото между тях подчертаваше нейното спокойно благородство, сякаш там я беше поставила коварната ръка на фотограф по рекламата. „Картина на английска дама в дома ѝ“ помисли той и се зачуди какво щеше да направи с нея началникът на полицията, или – ако се стигнеше дотам – какво щеше да направи съдът. Дори неговият ум, свикнал да открива злото на странни места и висши кръгове, не можеше лесно да свърже мисис Макси с убийство. Но последните ѝ думи разкриваха много.
Той реши да остави засега въпроса за брака и да се съсредоточи върху други страни на разследването. Върна се отново към разказите, свързани с подготвянето на топлите напитки преди лягането. Нямаше объркване по въпроса коя чаша на кого е. Синята чаша Уеджуд в стаята на Сали беше на Дебора Риско. Млякото за напитките беше оставено отгоре на печката. Тя гореше дърва и въглища и имаше тежки капаци на всяко колело. Тенджерата с млякото беше оставена върху едно от тези колела, на което нямаше опасност млякото да изкипи. Всеки, който искаше да си стопли мляко, преместваше тенджерата върху горещото колело и след това я връщаше върху студеното. Само чашите предвидени за гостите на семейството бяха поставени на подноса. Мисис Макси не можеше да каже какво обикновено пият вечер Сали или мисис Бултитафт, но със сигурност никой от семейството не пиеше какао. Не обичаха шоколад.
– Значи, нещата стоят така – каза Далглийш. – Ако, както аз предполагам, аутопсията покаже, че мис Джъп е била дрогирана и анализът на какаото разкрие какво е било лекарството в нейната последна напитка преди лягане, тогава сме изправени пред две възможности. Тя може да е взела лекарството не по друга причина, а за да спи добре след напрежението на деня. Или някой я е упоил по причина, която трябва да открием, но която не е толкова трудна за досещане. Мис Джъп, както е известно, е била здрава млада жена. Ако това престъпление е било предумишлено, нейният убиец – или убийца – трябва да е обмислил как може да влезе в стаята и да убие момичето, без да предизвика и най-малкото подозрение. Очевидният отговор е – като я упои. Това предполага, че убиецът е познавал вечерния ритуал с топлите напитки в Мартингейл и е знаел къде стоят лекарствата. Предполагам, че някой от вашето семейство или от гостите е познавал правилата на къщата
– Тогава би трябвало да знае и това, че чашата Уеджуд е на дъщеря ми. Убеден ли сте, инспекторе, че хапчето е било предназначено за Сали?
– Не съвсем. Но съм убеден, че убиецът не е сбъркал шията на мис Джъп с шията на мисис Риско. Нека приемем засега, че хапчето е било предназначено за мис Джъп. Би могло да е сложено в тенджерата с мляко, в чашата Уеджуд преди или след като питието е било приготвено, в кутията с какао или в захарницата. Вие и мис Бауърс сте си взели млякото за вашите напитки от същата тенджера и сте си сложили захар от захарницата на масата, без да ви стане нищо. Не мисля, че хапчето е било сложено в чашата, когато е била празна. То е кафеникаво на цвят и лесно се откроява на фона на синия цвят на порцелана. При това положение имаме две възможности. Хапчето или е било стрито на прах и смесено с какаото, или е било разтворено в топлата напитка известно време след като мис Джъп вече я е била приготвила, но преди да я е изпила.
– Не мисля, че второто е било възможно, инспекторе. Мисис Бултитафт винаги слага млякото да се вари в десет часа. В десет и двайсет и пет минути ние видяхме Сали да носи своята чаша нагоре към стаята си.
– Кого имате предвид под „ние“, мисис Макси?