– Доктор Епс, мис Лидъл и аз – тримата я видяхме. – Аз бях на горния етаж с мис Лидъл, която искаше да си вземе палтото. Когато се върнахме в хола, доктор Епс дойде при нас от кабинета. Докато стояхме там, Сали дойде откъм кухнята на къщата и се качи по централното стълбище със синята чаша Уеджуд сложена на чинийката. Беше с пижама и халат. И тримата я видяхме, но никой нищо не каза. Мис Лидъл и доктор Епс си тръгнаха веднага.
– Мис Джъп редовно ли използваше централното стълбище?
– Не. По задното стълбище е много по-направо от кухнята до нейната стая. Мисля, че се опитваше да изрази нещо.
– Макар че не е могла да знае, че ще срещне някого в хола?
– Не. Не виждам как би могла да знае това.
– Казвате, че мис Джъп е носила чашата на мис Риско. Какво направихте – споменахте ли за това пред някого от гостите, възмутихте ли се пред мис Джъп?
Мисис Макси леко се усмихна. Отново тя показа какво крие под изтънчеността си:
– Колко старомодни идеи имате, инспекторе! Наистина ли очаквахте да изтръгна чашата от ръцете ѝ и да поставя гостите си в неловко положение за радост на Сали? В какъв вълнуващ и изтощителен свят живеете.
Въпреки леката ирония Далглийш продължи невъзмутимо със същия въпрос. Беше му интересно да узнае, че свидетелката му може да бъде провокирана.
– Какво стана, след като мис Лидъл и доктор Епс си отидоха?
– Върнах се при мис Бауърс в кабинета, където подредихме документите и заключихме парите в сейфа. После отидохме в кухнята и си приготвихме напитките. Моята беше топло мляко, а на мис Бауърс – овалтайн. Тя обича много сладко и си добави от захарницата. Занесохме напитките в гардеробната до стаята на съпруга ми, където прекарвам нощите, когато дежуря при него. Мис Бауърс ми помогна да му оправя леглото. Мисля, че останахме заедно двайсетина минути. После тя каза „лека нощ“ и си тръгна.
– След като изпи чашата с овалтайн?
– Да. Беше още много горещо за пиене, но тя седна и го изпи, преди да тръгне.
– Отиде ли при шкафа за лекарства, докато беше при вас?
– Не. Нито тя, нито аз. Синът ми беше дал на баща си нещо за сън преди това и той изглеждаше унесен. Нямаше нищо друго за вършене, освен да се оправи леглото, за да му е по-удобно.
Радвах се, че мис Бауърс ми помогна. Тя е учила за медицинска сестра и двете заедно успяхме да оправим леглото, без да трябва да го вдигаме.
– Какви бяха отношенията между мис Бауърс и доктор Макси?
– Доколкото знам, мис Бауърс е приятелка на двете ми деца. По-добре ще бъде да зададете този въпрос на тях и на нея самата.
– Тя и вашият син не са сгодени, доколкото знаете?
– Не знам нищо за личния им живот, но не ми се вярва.
– Благодаря – каза Далглийш. – Ще видя сега мисис Риско, ако бъдете така любезна да я изпратите при мен.
Той стана да отвори вратата на мисис Макси, но тя не помръдна. Вместо това каза:
– Все още вярвам, че Сали сама е нагълтала хапчетата. Няма друго разумно обяснение. Но ако някой друг ги е сложил, тогава съм съгласна с вас, че сигурно са били в какаото, стрити на прах. Простете, но не можете ли да разберете това от следите по кутията и нейното съдържание?
– Бихме могли – отговори Далглийш мрачно. – Но празната кутия беше намерена в кофата за боклук измита. Хартиеният плик отвътре го няма. Вероятно някой го е изгорил в кухненската печка. Някой се подсигурява двойно.
– Много хладнокръвна дама, сър – каза сержант Мартин, когато мисис Макси излезе. И добави с непривично чувство за хумор: – Седеше като кандидат на либералите, очакващ резултата от повторното преброяване на гласовете.
– Да – съгласи се Далглийш. – Но с пълно доверие в организацията на партията си. Нека чуем какво имат да ни кажат останалите.
6
Това е много различна стая от последния път, помисли си Филикс, но и тази е била тиха и спокойна. Там имаше картини и тежко махагоново бюро, почти същото като това, на което Далглийш седеше сега. Имаше също и цветя, малко букетче във вазичка, не по-голяма от чаена чаша. Всичко в онази стая беше скромно и удобно, дори мъжът зад бюрото с пухкавите си бели ръце и усмихнати очи зад дебелите стъкла на очилата. Стаята беше запазила този си вид до края. Изненадващо беше, че има толкова много начини за изтръгване на истината, без да се пролива кръв и без да се оставят мръсни следи, които не изискват кой знае какви средства. Изтласка спомена и се насили да погледне човека зад бюрото. Скръстените ръце бяха по-слаби, очите – тъмни и не много приветливи. В стаята присъстваше само още един човек, който също беше английски полицай. Това беше Мартингейл. Това беше Англия.