Засега не беше толкова зле. Дебора я нямаше половин час. Когато се върна, отиде да седне на мястото си, без да го погледне, и той, също така безшумно, стана и последва униформения полицай в кабинета. Радваше се, че е устоял на желанието да пийне нещо преди разпита и беше отказал предложената от Далглийш цигара. Това беше стар номер! С него не могат да го хванат никога! Нямаше да допусне нервността му да ги улесни. Важно беше да не избухне, тогава всичко ще бъде наред.
Търпеливият мъж зад бюрото погледна бележките си.
– Благодаря Ви. Дотук е ясно. Сега може ли да се върнем малко назад? След кафето сте отишли с мисис Риско да помогнете за миенето на чиниите след вечеря. Около девет и половина двамата сте се върнали тук в тази стая, където мисис Макси, мис Лидъл, мис Бауърс и доктор Епс са броили парите от църковния празник. Казали сте им, че излизате с мисис Риско и сте пожелали лека нощ на мис Лидъл и на доктор Епс, които вероятно са щели да си тръгнат от Мартингейл, преди вие да се върнете. Мисис Макси е казала, че ще остави за вас един от френските прозорци в гостната отключен и ви е помолила да го заключите, когато се върнете. Тази уговорка е чута от всички, които са били в стаята в този момент, нали?
– Доколкото знам, да. Никой нищо не е казал по този въпрос, но тъй като всички брояха пари, съмнявам се, че са разбрали какво е казала.
– Изненадан съм, че прозорецът в гостната е бил оставен отворен в момент, в който и задната врата е била също отворена. Това Стъбс[3] ли е на стената зад вас? В тази къща има няколко много хубави неща, които лесно могат да се задигнат.
Филикс не извърна глава.
„Културният полицай! Мислех, че ги има само в криминалните романи. Поздравления! Но семейство Макси не оглася какво има. Селото не е заплаха. В тази къща свободно влизат и излизат хора вече триста години. Заключването тук е както дойде. Само предната врата се заключва всяка вечер ритуално от Стивън Макси или от сестра му, сякаш това има някакъв таен смисъл. Само за вратата са толкова старателни и за нищо друго. По този въпрос, както и по други въпроси, те разчитат на нашата прекрасна полиция.“
– И така. Излезли сте в градината с мисис Риско около девет и половина вечерта и сте се разходили заедно. За какво говорихте, мистър Хърн?
– Предложих ѝ да се оженим. Отивам в нашата къща в Канада след два месеца и си помислих, че ще е приятно да съчетая бизнес и меден месец.
– И мисис Риско прие ли?
– Колко очарователно, че се интересувате, инспекторе, но се страхувам, че трябва да ви разочаровам. Колкото и необяснимо да ви се струва, мисис Риско не прояви ентусиазъм.
Споменът нахлу отново в прилив на емоция. Мрак, задушаващият аромат на розите, настоятелните целувки, които бяха израз на належаща нужда у нея, но не и на страст, помисли си той. И после умората през сълзи в нейния глас „Да се оженим ли, Филикс? Не се ли е говорило в това семейство предостатъчно за женитби? Божичко, колко ми се иска тя да умре!“. Тогава той разбра, че е избързал да разкрие това. Времето и мястото не бяха подходящи. И думите ли бяха неподходящи? Какво точно искаше тя? Гласът на Далглийш го върна в настоящето.
– Колко време останахте в градината, сър?
– Би било любезно да се престоря, че времето е спряло. Но в интерес на вашето разследване ще кажа, че влязохме в гостната през прозореца в градината. Часовникът на камината отмери три четвърти час, докато затварях и залоствах прозореца.
– Този часовник е с пет минути напред, сър. Продъл-жете, моля!
– Значи, сме се върнали в десет и четиресет. Мисис Риско ми предложи едно уиски, което отклоних. Отказах и топло мляко. Тя отиде в кухнята да си приготви за себе си. Върна се след няколко минути и каза, че е променила решението си. Каза също, че очевидно брат ѝ е все още навън. Поговорихме още малко и решихме да се срещнем за езда в седем сутринта. После си легнахме. Прекарах сравнително добра нощ. Доколкото знам, мисис Риско също. Бях се облякъл и я чаках в хола, когато чух, че Стивън Макси ме вика. Искаше да му помогна със стълбата. Останалото го знаете.
– Вие ли убихте Сали Джъп, мистър Хърн?
– Не, доколкото ми е известно.
– Какво искате да кажете с това?
– Просто, че бих могъл да го направя, ако си загубя паметта, но това едва ли ще се случи.
– Мисля, че може да отхвърлим тази възможност. Мис Джъп е убита от някой, който е знаел или знаела какво прави. Имате ли представа кой?
– Очаквате ли да приема сериозно този въпрос?
– Очаквам да приемете сериозно всички мои въпроси. Една млада майка е убита. Възнамерявам да разбера кой я е убил, без да губя много от собственото си време или от времето на някой друг, и очаквам да ми съдействате.