– Нямам никаква представа кой я е убил и се съмнявам, че дори и да имах, щях да ви го кажа. Нямам вашата очевидна страст за абстрактна справедливост. Готов съм обаче да сътруднича, като посоча някои факти, които при вашия ентусиазъм за продължителни разпити на заподозрените може би сте подминали. Някой е влязъл през прозореца на това момиче. На камината е имала колекция от стъклени животни и те са съборени на пода. Прозорецът беше отворен, а косата ѝ – влажна. През нощта валя дъжд от дванайсет и половина до три. Стигам до заключението, че е била мъртва преди дванайсет и половина, защото иначе е щяла да затвори прозореца. Детето се е събудило в обичайното си време. Вероятно тогава посетителят е действал безшумно. Изглежда, не е имало гневна разправия. Мисля, че Сали е приела посетителя си през прозореца. Той вероятно е използвал стълбата. Тя сигурно е знаела къде я държат. Може би са имали уговорена среща. Господ знае защо. Не я познавам, но някак не съм останал с впечатлението, че сексът е много важен за нея или че води разгулен живот. Мъжът вероятно е бил влюбен в нея и когато тя му е казала, че има намерение да се омъжи за Стивън Макси, той я е убил в пристъп на ревност или гняв. Не мисля, че това е предварително обмислено престъпление. Сали е била заключила вратата, за да си осигури спокойствие и мъжът е излязъл през прозореца, без да я отключи. Може и да не е разбрал, че е залостена. Ако е бил разбрал, щял е да свали резето и да излезе внимателно през нея. Залостената врата сигурно ви е причинила голямо разочарование, инспекторе. Дори вие едва ли можете да си представите някой от семейството да се катери и да се спуска по стълба в собствения си дом. Знам колко сте развълнуван от годежа Макси – Джъп, но няма защо да ви казвам, че ако трябваше да извършваме убийство, за да се освободим от нежелан годеж, смъртността сред жените щеше да бъде много висока.
Още докато говореше, Филикс знаеше, че прави грешка. Страхът го беше хванал като в капан и не можеше да се отърве от бъбривостта и яда си. Сержантът го гледаше с примирен и съжалителен поглед на човек, който е виждал твърде много мъже да се правят на глупаци, за да се изненада сега, но който все пак предпочиташе да не става така. Далглийш заговори тихо.
– Казахте, че сте прекарали добра нощ. Въпреки това сте забелязали, че е валял дъжд от дванайсет и половина до три.
– За мене това беше добра нощ.
– Значи страдате от безсъние? Какво взимате за това?
– Уиски. Но рядко, когато съм на чуждо място.
– По-рано описахте как трупът е бил открит и как сте отишли в съседната баня с мисис Риско, докато доктор Макси се е обаждал в полицията по телефона. След известно време мисис Риско ви е оставила и е отишла при майка си. Какво правихте след това?
– Помислих си, че е хубаво да видя дали мисис Бултитафт е добре. Предполагах, че на никого нямаше да му се закусва, но беше очевидно, че всички ще имаме нужда от много горещо кафе и че нямаше да е лошо да има сандвичи. Тя изглеждаше зашеметена и продължаваше да пов-таря, че Сали трябва да се е самоубила. Колкото можех по-внимателно ѝ казах, че по анатомични причини това не е възможно и това я разтревожи още повече. Тя ме изгледа с любопитство, сякаш ме виждаше за първи път, и се разрида. Когато успях да я успокоя, мис Бауърс беше дошла с детето и доста успешно успя да се справи с неговата закуска. Марта се взе в ръце и ние пристъпихме към кафето и закуската на мистър Макси. По това време вече полицията беше пристигнала, а на нас ни казаха да чакаме в гостната.
– Казахте, че мисис Бултитафт е избухнала в сълзи: тогава ли за първи път даде израз на скръбта си?
– Скръб? – Паузата беше почти недоловима. – Тя очевидно беше много шокирана като всички нас.
– Благодаря, сър. Много ми помогнахте. Вашите показания ще бъдат напечатани и после ще ви помоля да ги прочетете и ако сте съгласен с написаното, да ги подпишете. Ако искате да ми кажете още нещо, ще имате достатъчно възможности за това. Аз ще бъда наоколо още малко. Ако смятате да се върнете в гостната, ще кажете ли на мисис Бултитафт да дойде?
Това беше заповед, не молба. Когато стигна до вратата, Филикс чу тихия глас отново.
– Едва ли ще се изненадате да чуете от мене, че вашият разказ за нещата съвпада почти напълно с разказа на мисис Риско. С едно изключение. Мисис Риско казва, че вие сте прекарали почти цялата нощ в нейната стая, не във вашата. Казва, че фактически сте спали заедно.