Известно време Джони си седял тихо горе върху сеното и си похапвал, докато четял комикса си – беше безсмислено да бъде питан колко време, но му оставала последната кифла – когато чул стъпки и гласове. Желание да се усамотят имали и още двама души, които влезли в плевнята. Той не изчакал да види дали и те ще се качат горе на сеното, а много разумно се преместил с кифлата в единия ъгъл зад голяма бала слама. Преместването не било толкова от страх. В света на Джони много неприятности, като плесник по врата, ако не легнеш вечер навреме, могли да се избегнат, стига да знаеш кога да действаш изпреварващо. Този път предпазливостта му отново била оправдана. Стъпките стигнали до сеновала и той чул тихото отваряне на вратичката. След това бил принуден да седи мълчаливо, да скучае и да гризе по малко от кифлата, за да не я изяде цялата, преди посетителите да си оти-дат. Те били двама, бил сигурен в това – и единият от тях била Сали Джъп. За миг видял косата ѝ, когато минавала през вратичката, но трябвало да се дръпне назад, преди да може да я види цялата. Но нямало никакво съмнение. Джони познавал Сали достатъчно добре и бил сигурен, че я е видял в плевнята в събота следобед. Но не видял, нито разпознал мъжа с нея. След като Сали била влязла при сеното, щяло да бъде рисковано да наднича иззад сеното, тъй като и най-малкото движение предизвиквало силен шум, а Джони бил впрегнал цялата си енергия да стои тихо, без да мърда. Той не направил никакво усилие да разбере какво са си казали тези двамата, отчасти защото тежките бали сено заглушавали гласовете и от части защото той от опит знаел, че разговорите на възрастните са досадни, скучни и неразбираеми. Единственото, което Далглийш можеше да приеме като достоверно, беше, че двама души бяха спорили на тих глас, че по едно време споменавали четиресет лири и че накрая Сали Джъп казала нещо за това, че нямало риск, ако той си пази главата и „следи за светлината“. Джони каза, че говорили много, но на тих глас и бързо. Запомнил е само тези няколко фрази. Не можел да каже колко дълго тримата са останали в плевнята. Изглеждало ужасно дълго и той се бил схванал и бил напълно отегчен, когато чул как капакът над стълбата се отваря и момичето и нейният кавалер излезли от плевнята. Напред вървяла Сали, а мъжът я следвал. Джони смятал, че е опасно да наднича от мястото, където се криел, преди техните стъпки да заглъхнат надолу. Успял да види една ръка в кафява ръкавица да отваря капака над стълбата. Той изчакал още няколко минути след тях, после хукнал обратно на празненството, където отсъствието му било предизвикало много малък интерес. Това било следобедното приключение на Джони Уилкокс и беше жалко, че е трябвало още съвсем малко, за да стане този разказ много ценен. Ако Джони беше проявил повече приключенски дух, можеше да види кой е бил мъжът. Ако беше няколко години по-голям или беше момиче, със сигурност щеше да види тази тайна среща в по-интригуваща светлина, а не да я преживее просто като прекъсване на неговото празненство и със сигурност е щял да слуша и да запомни много повече от разговора. Сега беше късно да се тълкуват откъслечните думи, които беше дочул. Изглеждаше честно момче, на което може да се разчита, но беше готов да признае, че може да е направил грешка. Мислеше, че Сали е казала „светлината“, но можеше и да си е въобразил това. Не беше слушал истински, а те бяха говорили тихо. От друга страна, той нямаше изобщо никакви съмнения, че беше видял Сали и че това не беше приятелска среща. Не беше сигурен колко време е престоял в плевнята. Сервирането на чая започваше около три и половина и продължаваше, докато имаше хора или докато имаше неща за ядене. Джони мислеше, че трябва да е било четири и половина, когато се е изплъзнал от мисис Коуп. Не помнеше колко дълго се е крил в плевнята. Изглежда, много дълго време. Далглийш трябваше и на това да бъде благодарен. Цялата работа подозрително приличаше на случай на изнудване и изглеждаше вероятно, че става дума за още една уговорена среща. Но фактът, че Джони не беше познал гласа на мъжа, изглежда, със сигурност доказваше, че това не е бил Стивън Макси или местен мъж, повечето от които му бяха добре познати. Това поне потвърждаваше теорията, че има още един мъж, за когото трябва да се държи сметка. Ако Сали изнудваше този непознат и той всъщност е бил на празненството, тогава нещата изглеждаха по-благоприятни за семейство Макси. Като благодари на младия Джони, предупреди го да не казва на никого за преживяването си и го изпрати да сподели с облекчение пред викария всичко, което се беше случило, Далглийш се зае да обмисля новите разкрития.