Глава шеста
1
Предварителното изслушване беше определено за вторник в три часа и семейство Макси откри, че те го очакват почти с нетърпение, като ясно задължение, чието изпълнение ще забърза бавните, мъчителни часове. Във въздуха се усещаше постоянно безпокойство като напрежение в буреносен ден, когато бурята е неизбежна, но още не се е разразила. Мълчаливото допускане, че в Мартингейл никой не може да бъде убиец, правеше невъзможно всякакво реалистично обсъждане на смъртта на Сали. Всички се страхуваха да не би да кажат прекалено много или да го кажат не на този, на когото трябва. Понякога на Дебора ѝ се искаше всички от домакинството да се съберат заедно и да се разберат поне към каква стратегия ще се придържат. Но когато Стивън колебливо изказа същото желание, тя се отдръпна внезапно обзета от паника. Не можеше да понесе Стивън да говори за Сали.
Филикс Хърн беше различен. С него беше възможно да се говори почти за всичко. Той не се страхуваше от смъртта, нито се свенеше да говори за нея и очевидно не мислеше, че е проява на лош вкус да се обсъжда смъртта на Сали Джъп безстрастно и дори с леко сърце. Отначало Дебора участваше в тези разговори настроена бойко. По-късно си даде сметка, че това настроение е само неуспешен опит да се омаловажи страхът. Преди обед във вторник тя крачеше между розите с Филикс, докато той изливаше благословени глупости, за да я предизвика към подобни безстрастни и отвличащи теории.
– Сериозно обаче, Дебора. Ако пишех книга, щеше да е едно от момчетата в селото. Дерек Пулан, например.
– Но не е той. Той просто нямо мотив.
– Мотивът е последното нещо, което търсиш. Винаги можеш да намериш мотив. Може би трупът го е изнудвал. Може би тя е настоявала той да се ожени за нея, а той не е искал. Би могла да му каже, че има друго бебе на път. Това не е истина, разбира се, но той не е знаел това. Разбираш ли, те са имали обичайната страстна любовна афера. Него бих го представил като тиха дълбока вода. Такива като него са способни на всичко. Поне в литературата.
– Но тя не искаше той да се жени за нея. Тя имаше Стивън на разположение. Как ще иска Дерек Пулан, като може да има Стивън?
– Ти говориш, ако мога така да се изразя, като неговата заслепена сестра. Но както искаш. Кого предлагаш?
– Нека да е баща ми.
– Искаш да кажеш възрастният джентълмен, прикован за леглото?
– Да. Само че не е той. Би могло да бъде някой от пиесите на ужаса на Гран Гиньол[6]. Възрастният джентълмен не иска синът му да се ожени за тази коварна уличница, затова изпълзява догоре, стъпало по стъпало и я удушава с неговата стара ученическа вратовръзка.
Филикс се замисли за усилието, което трябваше да се направи, и отхвърли тази версия.
– Защо да не е мистериозният посетител с име на котка от филм? Кой е той? Откъде е дошъл? Може ли да е бащата на детето?
– О-о-о, мисля, че не може.
– Е, обаче може. Запознал се е с убитата, когато тя е била невинно момиче, за първи път на работа. Премълчавам онзи болезнен епизод, но ти си представяш неговата изненада и ужас, когато я среща отново – момичето, което е озлочестил, в дома на годеницата си. И то с неговото дете!
– Той има ли годеница?
– Разбира се. Изключително привлекателна вдовица, която той е решен да хване. Както и да е, горкото озлочестено момиче заплашва да каже на всички и той трябва да ѝ затвори устата. Ще трябва да го представя като циничен, неприятен човек, за когото никой не съжалява, когато полицията го пипне.
– Не мислиш ли, че е доста подло? Какво ще кажеш, ако убиецът е управителят на „Сейнт Мери“? Може да напишеш един от онези психологически трилъри с интелектуални цитати към всяка глава и с много Фройд.
– Ако Фройд е този, когото харесваш, аз залагам на вуйчото на убитата. Тогава имаш вече прекрасно основание за дълбок психологически анализ. Разбираш ли, той е груб, ограничен мъж, който я изгонва, когато чува за бебето. Но като всички пуритани в художествената литература той самият е лош човек. Има връзка с простовато малко момиче, което пее в хора и живее в същия приют, където живеят убитата и бебето ѝ. Така че цялата ужасна истина излиза наяве и разбира се, Сали го изнудва за трийсет шилинга на седмица, за да си мълчи. Очевидно той не може да рискува да бъде разкрит. Твърде почтен е за това.
– Какво прави Сали с трийсетте шилинга?
– Открива банкова сметка на името на бебето, разбира се. Всичко това става известно, когато му дойде времето.
– Хубаво ще бъде, ако дойде. Но не забравяш ли бъдещата зълва на убитата? При нея няма проблем за мотива.
6
Grand Guinol, театър в Париж, известен със своите пиеси на ужаса. Основан е през 1895 г. и е бил на върха на славата в продължение на 65 години. – Б. пр.