Филикс отговори убедено.
– Но тя не е убийца.
– О-о, дявол да те вземе, Филикс. Трябва ли да си толкова досадно тактичен?
– След като знам много добре, че не си убила Сали Джъп, очакваш ли да продължа да изреждам изтормозени и заподозрени само защото ми е забавно?
– Аз я мразех, Филикс. Наистина я мразех.
– Добре, скъпа. Значи наистина я мразиш. Така ти се поставяш в неизгодно положение. Но не бързай много да споделяш чувствата си с полицията. Без съмнение, те са достойни мъже и поведението им е прекрасно. Може би обаче въображението им е ограничено. Голямата им сила е техният здрав разум. Това е основата на здравата детективска работа. Те имат метода и средствата, така че не им поднасяй мотива наготово. Остави ги да свършат малко работа срещу парите на данъкоплатците.
– Мислиш ли, че Далглийш ще открие, кой го е извър-шил? – попита Дебора след малко.
– Мисля, че може и да знае вече – отговори Филикс спокойно. – Събирането на достатъчно доказателства, за да се оправдае една присъда, е друга работа. Днес може да разберем докъде е стигнала полицията и какво са готови вече да съобщят. Далглийш може и да се забавлява с това да ни държи в напрежение, но скоро ще трябва да свали картите.
Предварителното изслушване донесе успокоение и разочарование. Следователят се яви без съдебни заседатели. Имаше тих глас и лице на тъжно санбернарско куче, което оставяше впечатление, че е попаднал на изслушването по погрешка. Но въпреки това знаеше какво иска и не губеше време. Имаше по-малко местни хора. Може би пестяха сили и време за погребението, което щеше да бъде по-хубавото забавление. Със сигурност тези, които присъстваха, бяха станали по-мъдри. Следователят направи нещата да изглеждат подвеждащо просто. Доказателства за идентичността на жертвата беше дадена от нервна и незабележителна дребна жена, която се оказа леля на Сали. Стивън Макси даде показания и подробностите по намирането на тялото бяха накратко разкрити. Според медицинското заключение смъртта беше причинена от притискане на нервус вагус при удушаване с ръка и беше настъпила внезапно. В стомаха ѝ бяха намерени остатъци от барбитурат в количество от 150 милиграма. Следователят не зададе други въпроси, освен тези, които бяха необходими, за да се установят тези факти. Всичко мина много спокойно и непринудено. Свидетелите седяха свити на ниските столчета, използвани от децата от неделното училище, а следователят гледаше отвисоко, подпрян на катедрата. На первазите на прозорците имаше буркани от конфитюр с летни цветя в тях, а на едната страна висеше цветна картина на платно, изобразяваща пътя на християнина от кръщението до гроба. В тази невинна неподходяща обстановка правото установи официално, но без излишен шум, че Сара Лилиан Джъп е жертва на углавно престъпление и престъпно убита.
2
Оставаше да мине погребението. При него, за разлика от изслушването, присъствието беше по желание и решението да се появиш или не за никого не беше лесно освен за мисис Макси. На нея не ѝ беше трудно и тя даде ясно да се разбере, че възнамерява да присъства. Макар че не обсъждаше въпроса, отношението ѝ към него не будеше съмнения. Сали Джъп беше умряла в тяхната къща, където беше наета на работа. Единствените ѝ роднини очевидно нямаха намерение да ѝ простят, че ги поставя в неудобно положение и ги скандализира в смъртта така, както и в живота. Те нямаше да участват в погребението, което щеше да бъде в „Сейнт Мери“ на разноски на приюта. Но освен че все някой трябваше да бъде там, семейство Макси имаха и чувство за отговорност. Ако в къщата ти е умрял човек, най-малкото, което можеш да направиш за него, е да отидеш на погребението му. Мисис Макси не се изрази точно с тези думи, но синът и дъщеря ѝ разбраха недвусмислено, че такова присъствие е просто благовъз-питана любезност и че онези, които оказват гостоприемство в дома си, трябва, ако за съжаление, се наложи, да удължат гостоприемството си, като ги изпратят спокойно до гроба им. Във всичките си фантазии за това какъв ще бъде животът в Мартингейл по време на разследване на убийство Дебора никога не си беше мислила, че главна роля ще играят сравнително по-маловажните въпроси на личния вкус и етикецията. Беше странно, че тревогата за техните акции, колкото и да беше голяма, сега отстъпваше, макар и временно, на грижата им дали семейството да изпрати венец на погребението и ако е така, кои са най-подходящите думи на съболезнование, които да напишат на картичката. И този въпрос не разтревожи мисис Макси, която само попита дали искат нещо общо от тримата, или Дебора ще изпрати венец само от свое име.