– Дочакахте ли съпруга си, мисис Проктър? Към полунощ сигурно сте изпаднали в отчаяние, особено ако той друг път не е закъснявал.
– Обикновено закъсняваше малко и винаги ми казваше да не го чакам, така че аз не го чаках. Ходя на кино с Берил в събота. Ние, разбира се, имаме телевизор и понякога гледаме, но е различно да излезеш от къщи веднъж в седмицата.
– Значи, сте били легнали, когато съпругът ви се е върнал – настоя Дебора тихо.
– Той си имаше ключ, разбира се, затова нямаше смисъл да го чакам. Ако знаех, че ще закъснее толкова много, щеше да бъде различно. Обикновено си лягам към десет часа, когато мистър Проктър го няма. Имайте предвид, че в неделя сутрин няма това бързане, но никога не съм обичала закъсняването вечер. Това казах на полицията. „Никога не съм обичала да закъснявам“, казах аз. Те ме разпитваха и за инцидента с мистър Проктър. Инспекторът прояви съчувствие. „Той се прибра вкъщи почти в дванайсет“, казах им аз. Те видяха, че това е била една тревожна нощ дори Сали да не беше убита.
– Сигурно мистър Проктър ви е събудил, когато се е върнал вкъщи. И вие ужасно сте се разтревожили като сте го видели в такова състояние.
– О, да! Чух го в банята и когато го извиках, той дойде при мене. Лицето му изглеждаше ужасно, страховит зелен цвят, примесен с кръв, и целият трепереше. Не знам как се е прибрал. Станах да му направя чаша чай, докато той се изкъпе. Спомням си времето, защото той извика да ме попита колко е часът. Беше си загубил часовника, разбирате ли, при инцидента, а ние имаме само малкия кухненски часовник и другия в гостната. Той показваше дванайсет без петнайсет и кухненският часовник също. За мене беше шок, уверявам Ви. Трябва да е станало дванайсет и половина, докато си легнем, и не смятах, че ще е в състояние да стане на другия ден. Но той стана както обикновено. Винаги пръв слиза долу и прави чай. Мисля, че никой не прави чай като него и наистина той ми носи горе чаша много хубав чай. Но никога не съм мислила, че ще стане рано тази неделя, като си представях как изглеждаше предишната вечер. И досега не е на себе си. Затова не отиде на предварителното изслушване. А онази сутрин да дойде полицията и да ни каже за Сали. Няма как бързо да забравим онази нощ.
4
Бяха стигнали вече Кенингбъри и дълго чакаха на светофара, който възпираше прииждащите коли от Хай Роуд и Бродуей. Очевидно беше пазарният ден на това пренаселено предградие на Източен Лондон. Тротоарите бяха претъпкани от домакини, които от време на време, сякаш движени от слепи пориви, тръгваха в непрекъснат поток да пресичат на пешеходната пътека. Някогашните редици от къщи от двете страни на пътя сега бяха превърнати в магазини и техните несъразмерни витрини и фасади контрастираха нелепо със скромните покриви и прозорците на горните етажи. Сградата на кметството, сякаш замислена от идиоти, прекалили с алкохол и гражданско съзнание, се издигаше в усамотено великолепие между два бомбардирани обекта, чието възстановяване едва започваше.
Затворил очи срещу жегата и шума, Филикс строго си припомни, че Кенингбъри е едно от по-културните предградия със завидните си обществени услуги и че не всички искат да живеят в тиха джорджианска къща в Гринуич, където речната мъгла се стеле на бели пластове и само най-верните му приятели намират пътя до вратата му. Зарадва се, когато светлината на светофара се смени и под ръководството на мисис Проктър те се придвижиха напред с леки тласъци и поеха наляво от главния път. Тук се видя другото лице на търговския център – жени, натоварени с кошници на път за вкъщи, магазинчета за булчински рокли и фризьорски салони с псевдофренски имена, окачени над прозорци на преустроени гостни стаи. След няколко минути отново завиха по една тиха улица, на която се редяха еднакви къщи в дълга редица докъдето стига погледът. Макар и еднакво построени, те бяха много различни по вид, защото градинките пред тях не си приличаха по нищо. Всичките бяха старателно оформени и поддържани. Някои от собствениците бяха изявили индивидуалността си чрез декоративни дръвчета, миловидни каменни джуджета въдичари или фалшиви алпинеуми, но повечето от тях се бяха задоволили с цветя и ухания, които прикриваха безличието на къщите зад тях. Пердетата показваха, че са избирани внимателно макар и несполучливо, че често са прани и обикновено съчетани със завеси от дантела или мрежа и внимателно спуснати, за да спрат любопитството на улицата. Уиндърмиър Кресънт имаше почтения вид на малко по-изискана улица от съседните, чиито жители са решени да поддържат това превъзходство.