Берил Проктър се върна с чаша вода, една от най-хубавите чаши, сложена върху малък поднос от папиЂ машЂ. Не се запознаха официално и докато пиеше водата, Дебора усещаше, че и двете искаха тя да си отиде. Изведнъж и на нея ѝ се прииска да излезе от къщата и да се освободи от тях. Импулсивното ѝ идване тук беше неразбираемо. Тя се беше подвела от скука, надежда и най-вече от любопитство. Сали мъртва беше по-интересна от Сали жива и тя беше поискала да види от какъв дом Сали беше отхвърлена. Това любопитство сега изглеждаше самона-деяно, а влизането ѝ в къщата беше нежелано и тя не искаше да го удължава.
Тя се сбогува и се върна при Филикс. Той седна зад волана и не си казаха нищо, докато градчето не остана зад тях и колата не се изплъзна от пипалата на предградието и навлезе в полето.
– Е – каза Филикс най-накрая, – струваше ли си усилието да се правиш на детектив? Сигурна ли си, че искаш да продължаваш така?
– Защо не?
– Само защото можеш да откриеш факти, които би предпочела да не знаеш.
– Като например, че в семейството ми има убиец?
– Не съм казал това.
– Ти старателно избягваше да го кажеш. Но аз предпочитам честността пред тактичността. Това е, което си мислиш, нали?
– Говорейки като убиец, признавам, че това е възможно.
– Ти си участвал в съпротивата. Това не е било убийство. Не си убивал жени.
– Убих две. Признавам, че беше при стрелба, не чрез удушаване. Навремето изглеждаше чисто.
– Това убийство също беше чисто – за някого.
– Защо тогава да не го оставим на полицията? Най-голямата им трудност ще бъде да съберат достатъчно доказателства, за да оправдаят повдигането на обвинение. Ако започнем да се намесваме, може само да им поднесем доказателството, което търсят. Случаят е широко отворен. Стивън и аз влязохме през прозореца на Сали. Така може да постъпи почти всеки. Повечето хора в селото сигурно знаят къде стои стълбата. Доказателството за заключената врата е неоспоримо. Както и да е влязъл убиецът, не е излязъл през вратата. Единствено приспивателното свързва това престъпление с Мартингейл. От нищо не следва, че между тези две неща има връзка. А дори и да има, и други хора може да са имали достъп до тези хапчета.
– Не разчиташ ли прекалено много на съвпадения? – попита Дебора студено.
– Съвпадения се случват всеки ден. Всеки съдебен състав ще може да измисли половин дузина примери от собствения си опит. Най-вероятното тълкуване на фактите засега е, че някой познат на Сали е влязъл през прозореца и я е убил. Той може да е използвал стълбата или да не я е използвал. Има драскотини по стената сякаш като се е спускал по водосточната тръба, се е пуснал чак когато е бил съвсем близо до земята. Полицията може да е забелязала всичко това, но едва ли може да установи, кога точно е издраскана стената. Сали може да е приемала и други посетители преди него.
– Това изглежда интересно, но някак си не се вписва. Бих искала да го повярвам за доброто на всички нас, но не мога. Никога не съм харесвала Сали, но не вярвам, че е била леко момиче. Не искам сигурност на такава цена – да се очерни името на горкото момиче сега, когато не може да се защити.
– Мисля, че си права за нея – каза Филикс. – Но не те съветвам да подаряваш на инспектора твоето мнение. Нека той сам направи психологическа оценка на Сали. От целия случай може нищо да не излезе, ако запазим самообладание и не приказваме много. Хапчетата са най-голямата опасност. Скриването на шишенцето прави двете неща свързани. Но дори и да е така, хапчето беше сложено в твоята чаша. Всеки може да е направил това.
– Дори и аз.
– Дори и ти. Но може да го е сложила Сали. Може да ти е взела чашата, за да те подразни. Мисля, че точно това е направила. Може да е сложила хапчето в своето какао не за друго, а просто от желание за една спокойна нощ. Дозата не е била фатална.
– Тогава защо шишенцето е било скрито?
– Нека да предположим, че то е било скрито от някой, който погрешно е смятал, че приспивателното и убийството са свързани, и е искал да укрие този факт или от някой, който знае, че не са свързани, но иска да набеди семейството. Тъй като беше намерено на място, категорично свързано с теб, може да приемем, че въпросната личност е искала да набеди точно теб. Приятни мисли ще имаш, докато си на път.
Вече изкачваха хълма над Литъл Чадфлийт. Под тях лежеше селото, а над дърветата зърнаха високите сиви комини на Мартингейл. Наближавайки имението, потиснатостта и страхът, които донякъде пътуването беше успокоило, сега ги притиснаха като черен облак.