Дерек Пулън и майка му си бяха вкъщи. Мисис Пулън не прояви нито една от обичайните реакции към полицаи, които идват да разследват убийство, а ги засипа с купища думи за добре дошли, сякаш беше останала вкъщи специално за да ги посрещне и дълго беше чакала да се поя-вят. Изреченията ѝ следваха едно след друго. Очарована от срещата... брат ѝ, полицейски инспектор... сигурно са чували за него... Джо Пулън в Баркингуей... винаги е по-добре да се каже истината на полицията... не че има какво да се казва... горката мисис Макси... не могла да повярва, когато мис Лидъл ѝ казала... дошла си вкъщи и казала на Дерек и той също не повярвал... не е такова момиче, което свестен мъж ще поиска... много горди били семейство Макси... момиче като нея си търсело белята. Докато говореше, бледите ѝ очи шареха по лицето на Далглийш, но в тях нямаше разбиране. Зад нея стоеше синът ѝ в очакване на неизбежното.
И така, Пулън беше научил за годежа късно в събота вечерта, макар че, както полицаите вече бяха установили, той прекарал вечерта в театър Роял, Стратфорд, с колеги от службата си, а не на празненството.
Далглийш трудно убеди словоохотливата мисис Пулън да се оттегли в кухнята и да остави сина си да отговаря сам, но на помощ му дойде момчето, което настоя ядосано тя да се махне. Той очевидно беше очаквал тяхното посещение. Когато Далглийш и Мартин влязоха в стаята, той беше станал от стола си и ги посрещна с трогателна храброст на мъж, който ги е дочакал с последни сили. Далглийш го подхвана внимателно. Все едно че му беше син. Мартин беше виждал тази техника и преди. Той я прилагаше при нервни, емоционални хора, особено ако те се чувстваха виновни. Вината, мислеше Мартин, е странно нещо. Това момче вероятно не е направило нищо по-лошо от това да се срещне със Сали Джъп за една целувка и прегръдка, но нямаше да намери спокойствие, докато не каже това пред някого. От друга страна, можеше и да е убиец. Ако беше, щеше да си държи устата затворена малко по-дълго. Но накрая щеше да се предаде. Скоро щеше да види в Далглийш търпелив, неосъждащ и всесилен баща изповедник, за какъвто копнееше. И тогава щеше да бъде трудно за стенографа да обхване потока от себеупреквания и вина. Накрая се оказваш предаден от себе си, от собствения ум. Далглийш знаеше това най-добре от всички. Имаше моменти, когато сержант Мартин, който не беше особено чувствителен, усещаше, че работата на един детектив не е особено приятна.
Но засега Пулън устояваше добре на разпита. Приз-на, че е минал покрай Мартингейл късно в събота вечер. Учел за изпит и обичал да подиша чист въздух, преди да си легне. Често излизал късно на разходки. Майка му можела да потвърди това. Взе венецуелския плик, намерен в стаята на Сали, вдигна очилата на челото си и се втренчи късогледо в надрасканите дати. Тихо призна, че почеркът е негов. Пликът бил от приятел от Южна Америка, с когото си пишели. Използвал плика, за да запише кога може да се види със Сали Джъп. Не можел да си спомни кога ѝ го е дал, но датите на него се отнасяли до техните срещи през миналия месец.
– Тя си заключваше вратата и после слизаше по водосточната тръба, нали? – попита Далглийш. – Не трябва да се страхуваш, че ще предадеш доверието ѝ в тебе. Ние намерихме нейните отпечатъци по тръбата. Какво правехте на тези срещи?
– Ходихме на разходка в градината един или два пъти. Най-често седяхме в старата плевня срещу стаята ѝ и говорехме. – Сигурно си бе въобразил, че Далглийш го гледа невярващо, защото лицето му пламна и той каза в своя защита: – Не сме правили любов, ако това си мислите. Предполагам, че полицаите виждат мръсни намерения у всеки, но тя не беше такава.
– Каква беше? – попита тихо Далглийш. – За какво говорехте?
– За какво ли не. За всичко на практика. Мисля, че тя беше самотна за човек на нейните години. Не беше щастлива в „Сейнт Мери“, но там имаше други момичета, с които да се посмее. Чудесно имитираше. Почти чувах как говори мис Лидъл. Разправяше също така за дома си. Родителите ѝ загинали във войната. Всичко щяло да бъде различно, ако били живи. Баща ѝ бил от университета и тя щяла да има различен дом от дома на леля си. Образован... ами, различен.
Далглийш си помисли, че Сали Джъп е била млада женя, която е обичала да развихря въображението си и в лицето на Дерек Пулън е намерила поне доверчив слушател. Но в тези срещи имаше и още нещо, което Пулън предпочиташе да не каже. Момичето го е използвало за нещо. Но за какво?
– Ти си се грижил за детето ѝ, когато тя е отишла в Лондон в четвъртък, преди да умре? Това беше изстрел напосоки, но Пулън дори не се изненада, че Далглийш знае.