Продължителното разпитване не доведе до нищо ново, нищо неочаквано. Стивън Макси е бил тук в къщата предишната вечер. Пристигнал е по време на новините в девет часа. Бокок не можа да каже кога си е отишъл. Било е късничко. Мистър Стивън ще може да каже. Много късно ли?
– Да, след единайсет, може би и доста по-късно.
Далглийш отбеляза сухо, че без съмнение, мистър Бокок ще си припомни по-точно, след като помисли малко по този въпрос. Бокок призна, че това е много възможно. За какво бяха говорили?
– Слушахме Бетовен, най-вече. Мистър Стивън не е много разговорлив. – Бокок говореше сякаш ненавиждаше собствената си словоохотливост и уморителната бъбривост на света изобщо и специално на полицаите. Нямаше нищо друго. Той не бил забелязал Сали на празненството, видял я малко по-късно следобед, когато с бебето на ръце се качила на един от конете, и по-късно към шест часа, когато балонът на едно дете от неделното училище се закачил на един бряст и мистър Стивън донесъл стълбата да го свалят. Сали била с него тогава заедно с детето си в количката. Бокок помнеше, че е държала долния край на стълбата. Повече не я беше виждал. Да, беше видял младия Джони Уилкокс. Това е било около четири без десет. Измъквал се е от шатрата, в която се сервирал чаят. Когато се прокрадвал край шатрата, носел пакет, който изглеждал подозрителен. Не спрял момчето. Младият Уилкокс бил горе-долу добро момче. Момчетата никак не обичали да помагат за чая. Бокок, като бил малък, също не обичал тази работа. Ако Уилкокс е казал, че е излязъл от шатрата в четири без десет, малко се е объркал, това е обяснението. Това момче е работило не повече от половин час. Ако старият човек се чудеше защо полицията се интересува от Джон Уилкокс и неговите хитрини, той с нищо не издаваше това. На всички въпроси на Далглийш беше отговорено еднакво спокойно и искрено. Той не знаеше нищо за годежа на мистър Макси и не беше чул никакви приказки за това в селото – нито преди, нито след убийството.
– Има хора, които могат всичко да кажат. Няма никаква причина да се говори такова нещо. Хората в къщата там горе са добри.
Това беше последната му дума. Без съмнение, ако беше говорил със Стивън Макси и знаеше какво се търси, щеше да си спомни ясно по кое време Макси си беше тръгнал предишната вечер. В момента беше уморен. Но беше ясно на кого е верен. Те го оставиха все така да яде, седнал самотен и впечатляващ сред музиката и спомените си. Не – каза Далглийш. – Няма да научим нищо полезно от Бокок за семейство Макси. Ако младият Макси си е търсил съюзник, той е знаел къде да отиде. Ние обаче спечелихме нещо. Ако Бокок е прав за времето, със сигурност е по-вероятно той да е по-точен от Джони Уилкокс за часа. Срещата в плевнята се е състояла вероятно преди четири и половина следобед. Съвпада с онова, което знаем за движенията на Сали по-късно, в това число сцената в шатрата с чая, в която тя се появява със същата рокля като на мисис Риско. Джъп не е била забелязана с тази рокля преди това от никого, следователно трябва да се е преоблякла след разговора в плевнята.
– Това е смешно, сър. Защо да чака дотогава?
– Може да е купила роклята, за да се покаже с нея пред хората при някакъв случай. Може би нещо се е случило по време на този разговор, което я е освободило в бъдеще от всякаква зависимост от Мартингейл. Можела е да си позволи една последна дързост. От друга страна, ако е знаела преди последната събота, че ще се омъжи за Макси, тогава се предполага, че е свободна да бъде дръзка, когато си иска. Има едно любопитно противоречие в показанията около предложението за брак. Ако вярваме на мистър Хинкс, и защо не, Сали Джъп със сигурност е знаела, че ще се омъжи за някого, когато го е срещнала миналия четвъртък. Трудно ми е да повярвам, че е имала наум цели двама кандидати за съпруг, а на практика няма и следа от такова изобилие. И докато обсъждаме любовния живот на младия Макси, ето нещо, което не си видял.
Той му подаде тънък лист хартия за писма. На нея беше изписано името на малък крайбрежен хотел.
Уважаеми господине,
Въпреки че трябва да се грижа за репутацията си и нямам особено желание да се намесвам в работата на полицията, мисля, че мой дълг е да ви информирам, че мъж на име Макси пренощува в хотела на 24 май с една дама, която той посочи за негова съпруга. Виждала съм снимка в Ивнинг Кларион на доктор Макси, който е замесен в убийството в Чадфлийт и за когото вестниците пишат, че е ерген, и той е същият човек. Не съм виждала снимка на убитото момче, затова за нея не мога да кажа, но си помислих, че съм длъжна да ви уведомя за горенаписаното. Разбира се, то може да не означава нищо, а аз не желая да се забърквам в никакви неприятности и ще ви бъда благодарна, ако името ми не бъде замесено, както и името на моя хотел, където винаги са отсядали само отбрани хора. Мистър Макси беше тук само за една нощ и двамата бяха много тихи, но съпругът ми смята, че е наш дълг тази информация да стигне до вашето внимание. И разбира се, оставам без всякакви предубеждения,