– Никъде ли не се споменава, че хапчетата са били у него?
– Абсолютно никъде. Мисля, че никой не се съмнява, че хапчетата, упоили Сали Джъп, са от шишенцето, взето от шкафа в стаята на мистър Макси. Но все пак и други хора са имали такива хапчета. Шишенцето в Мартингейл би могло да бъде скрито по този мелодраматичен начин за заблуда. Доктор Епс казва, че той е предписвал съно-творни хапчета за мистър Макси, сър Рейнолд Прайс и мис Полак от „Сейнт Мери“. Никой от тези хора с безсъние не си знае предписаната доза. Никак не съм изненадан от това. Хората са много небрежни към лекарствата. Къде е този доклад? Да, ето го. За мистър Макси знаем всичко. Сър Рейнолд Прайс. Неговото сънотворно е предписано през януари тази година и му е продадено от „Гудлифс“ на четиринайсети януари. Имал е двайсет хапчета и казва, че е изпил половината от тях, а за останалите е забравил. Очевидно безсънието му е било преодоляно бързо. По логиката на здравия разум негово е било шишенцето, оставено в джоба на палтото му и намерено там от доктор Епс. Сър Рейнолд е готов да ги разпознае, но не помни кога ги е сложил в джоба си. Това не е най-подходящото място да държиш хапчета за сън, но той понякога не нощува вкъщи и казва, че ги е сложил там в бързината. Знаем всичко за сър Рейнолд Прайс, нашият местен бизнесмен и фермер, който допуска точно премерена загуба като фермер, която компенсира с печалба от бизнеса си. Възмущава се от оскверняване, както той го нарича, на Чадфлийт Ню Таун от викториански псевдозамък, толкова грозен, че съм изненадан, че някой още не е основал тръст за неговото запазване. Сър Рейнолд е еснаф без съмнение, но не мисля, че е убиец. Разбира се, той няма алиби за миналата събота вечерта и всичко, което знаем от неговите подчинени, е, че е излязъл от къщи с колата около десет часа. Сър Рейнолд се чувства толкова виновен и притеснен от своето отсъствие и според мен толкова иска да запази джентълменската си сдържаност, че вероятно в случая има замесена „женичка“. Когато наистина го притиснем и той разбере, че става дума за обвинение в убийство, тогава наистина ще научим името на дамата. Тези среднощни разходки са доста често при него и не мисля, че имат нещо общо с Джъп. Той едва ли ще действа толкова открито, че да се качи на своя даймлер и да направи тайно посещение в Мартингейл.
– Знаем за мис Полак. Тя, изглежда, гледа на хапчетата както наркоманът сигурно гледа на кокаина. Дълго време се е борила с две еднакво опасни злини – изкушението и безсънието – и накрая се опитва да хвърли хапчетата в тоалетната. Мис Лидъл я разубеждава и ги връща на доктор Епс. Доктор Епс, отново според Робсън, мисли, че може да ги е получил обратно, но не е сигурен. Те не са достатъчни, за да представляват сериозна заплаха и са били в надписано шишенце. Наистина безотговорно от страна на някого, но хората са невнимателни. Съно-творните, разбира се, не са в списъка на регулираните от закона медикаменти. Освен това са били нужни само три хапчета за приспиването на Сали Джъп и здравият разум говори, че тези хапчета са от шишенцето в Мартингейл.
– Което ни връща обратно към семейство Макси и техните гости.
– Разбира се. Това не е толкова глупаво престъпление, колкото изглежда. Ако не намерим тези хапчета и не получим доказателства, че някой от семейство Макси ги е сложил, няма надежда за присъда. Ясно е какво ще се случи. Сали Джъп е знаела за хапчетата. Можела е да ги вземе сама. Сложени са били в чашата на мисис Риско. Няма доказателство, че са били предназначени за Сали Джъп. Всеки е можел да влезе в къщата по време на празненството и да причака момичето. Никакъв смислен мотив. И други хора са имали достъп до сънотворните. Доколкото разбирам за момента, Робсън може да е прав.