Значи, полицията е била тук. Беше глупаво и нера-зумно да не допусне, че така ще стане. Но новината го потисна. Те винаги ще бъдат една крачка пред него. Беше самонадеяно да предположи, че той може да открие нещо важно за Сали преди полицията, която – опитна, настоятелна и безкрайно търпелива, още не е открила. Разочарованието сигурно се беше изписало на лицето му, защото мис Молпас избухна в смях.
– Горе главата! Все още можете да ги изпреварите, не че аз мога да ви помогна. Казах на полицията всичко, което знам, и те го записаха най-старателно, но видях, че не са стигнали доникъде.
– Освен да вменяват вина на тези, за които вече са си наумили, че я носят – на моето семейство.
– Със сигурност вината не е на никого от нас тук! Аз не мога дори да гадая кой е вероятният баща на детето. Тук няма нито един мъж. Тя сигурно е забременяла, докато е работила тука, но не ме питайте как е станало.
– Каква всъщност беше тя, мис Молпас? – попита Стивън. Той изрече въпроса, без да си дава сметка за неговата абсурдност. Всички питаха едно и също нещо. Сякаш в центъра на този лабиринт от улики и съмнения най-сетне щеше да се намери някой, който да каже: „Ето такава беше Сали“.
Мис Молпас го погледна с любопитство.
– Вие трябва да знаете каква е била. Вие сте били влюбен в нея.
– Ако беше така, аз щях да съм последният, който знае.
– Но не беше така. – Това беше изказване, а не нахално питане и Стивън го прие с откровеност, която го изненада.
– Възхищавах ѝ се и исках да правя секс с нея. Предполагам, че не наричате това любов. Никога не съм изпитвал нещо повече към някоя жена и няма как да знам.
Мис Молпас отмести поглед от него и се загледа към реката.
– Ще се съглася с това. Съмнявам се, че някога ще изпитате нещо повече. На такива като вас това не им се случва.
Тя се обърна отново към него и заговори по-рязко:
– Но вие питахте какво аз мисля за нея. Също като полицията. Отговорът е един и същ. Сали Джъп беше хубава, интелигентна, амбициозна, лукава и несигурна.
– Изглежда, сте я познавали много добре – каза Стивън тихо.
– Не съвсем. Тя не беше лесна за опознаване. Работѝ тук три години и не научих за обстоятелствата в дома ѝ нищо повече, отколкото знаех, когато я приех на работа. Назначаването ѝ тук беше експеримент. Сигурно сте забелязал, че тук няма млади хора. Трудно се намират освен на двойна заплата и въпреки това не мислят за работата. Не ги обвинявам. Имат само няколко години да си намерят съпрузи, а на това място тук няма шанс. Освен това те лесно стават жестоки, ако ги поставиш да работят редом с по-стара жена. Виждали ли сте млади кокошки как се нахвърлят да кълват наранена птица, за да я прогонят? Е, ние тук наемаме само стари птици. Те може и да са малко бавни, но са методични и може да се разчита на тях. Работата не изисква висока интелигентност. Сали беше твърде добра за тази работа. Така и не разбрах защо стоеше тука. Тя работеше за една агенция за секретарки, след като беше завършила обучението си, и дойде при нас на временно място, когато не ни достигаше персонал по време на една епидемия от грип. Хареса ѝ работата и поиска да остане. Клубът се разрастваше и бизнесът изискваше още някой със стенография и машинопис. Както казах, това беше експеримент. Тя беше единствената от персонала по-млада от четиресет и пет.
– Тази работа според мене не предполага амбиция. Какво ви накара да мислите, че тя е лукава?
– Наблюдавах я и я слушах. Ние тук сме се събрали все „жени в залез“ и тя го е била установила. Беше умна, тази наша Сали. „Да, мис Титли. Разбира се, мис Крун. Да ви донеса ли това, мис Мелинг?“ Свенлива като монахиня и почтителна като викторианска домашна прислужница. Горките глупаци, оставяха се да ги води за носа. Разправяха колко било хубаво, че има такова младо същество в офиса. Купуваха ѝ подаръци за рождения ден и за Коледа. Разговаряха с нея за кариерата ѝ. Тя дори искаше съвети за дрехите си! Макар че не даваше и пет пари за това как се обличаме или какво мислим! Щях да я мисля за глупачка, ако беше иначе. Много добре го играеше. Изобщо не беше изненада, че само след няколко месеца със Сали атмосферата в офиса се промени. Това вероятно е нещо, което не сте преживявали. Мога да ви кажа, че не е приятно. Има напрежение, говорене на ухо, хапливи забележки, необясними вражди. Стари съюзници спират да си говорят. Възникват нелепи приятелства. Това внася хаос в работата, разбира се, макар че на някои се отразява добре. Не и на мене. Разбирах къде е бедата. Докара ги до лудост от завист, а горките глупаци не го разбираха. Наистина бяха привързани към нея. Мисля, че мис Мелинг я обичаше. Ако Сали е споделила за бременността си с някого, това трябва да е била Беатрис Мелинг.