– Може ли да говоря с мис Мелинг? – попита Стивън.
– Не, освен ако не сте ясновидец. Беатрис умря след обикновена операция на апандисит една седмица след като Сали си тръгна. Тръгна си, като че ли нищо не е имало, без да ѝ каже довиждане. Вярвате ли, че човек може да умре от разбито сърце, доктор Макси? Не, разбира се, че не вярвате.
– Какво стана, когато Сали забременя?
– Нищо. Никой не знаеше. Ние едва ли сме общност, която забелязва такива неща. А Сали! Кротката, добродетелната, тихата, малка Сали! Забелязах, че изглежда бледа и дори отслабнала през последните няколко седмици. След това се разхубави повече от всякога. Имаше някакво сияние около нея. Трябва да е била бременна в четвъртия месец, когато си тръгна. Остави едноседмично предупреждение за напускане и ме помоли да не казвам на никого. Не ми даде никакви обяснения и нищо не я попитах. Откровено казано, за мен беше облекчение. Нямах конкретна причина да се отърва от нея, но от известно време знаех, че експериментът е пълен провал. Тя си отиде у дома един петък, а в понеделник казах на останалите колеги, че е напуснала. Те си направиха сами заключения, но доколкото знам, никой не стигна до истината. Стана голям скандал. Мис Крун обвини мис Мелинг, че е прогонила Сали със своя начин да задушава хората и с неестествената си привързаност към нея. За да бъда честна, трябва да призная, че мис Крун нямаше наум нещо по-ужасно от това, че Джъп се беше почувствала принудена да яде сандвичите си в компанията на Мелинг, дори и да ѝ се искаше да отиде с Крун в близката закусвалня.
– Значи нямате представа кой е бил мъжът и къде е могла да го срещне?
– Никаква. Освен че се срещаха в събота сутрин. Това го научих от полицията. Ние работим пет дни в седмицата и в събота офисът никога не е отворен. Но очевидно Сали е казала на вуйчо си, че е отворен. Идваше всяка събота сутрин в града като на работа. Това беше ловка измама. Те очевидно не се интересуваха от нейната работа и дори и да са опитвали да телефонират в събота сутрин, обяснението е било, че централата не работи. Тя беше хитра малка лъжкиня, тази Сали.
Омразата в гласа ѝ беше много горчива и сигурно се дължеше на лична обида. Стивън се почуди какво друго може да се каже за служебния живот на Сали.
– Изненадахте ли се, като чухте за смъртта ѝ? – попита той.
– Изненадана или шокирана както става с човек, когато нещо ужасно и нереално като убийство докосне личния му свят. Но когато размислих за това, спрях да се изненадвам. В някои отношения тя изглеждаше като родена да бъде убита. Слисах се, когато научих, че е била самотна майка. Направи ми впечатление, че хем е толкова внимателна и предпазлива, хем я сполетява такава беда. Бих казала също, че тя не се интересуваше много от секс; по-скоро беше обратното. Имахме любопитна случка няколко седмици след като дойде при нас. Пакетирането ставаше в приземния етаж и бяхме наели мъж за тази работа. Той беше тих, на средна възраст, по-скоро нисък и дребен, с шест деца. Не го виждахме много, а Сали беше пратена да му съобщи нещо. Очевидно той е направил намеци за секс. Но едва ли намеренията му са били сериозни. Човекът беше истински изненадан, когато беше уволнен за това. Може най-много да се е опитал да я целуне. Така и не разбрах цялата история. Но от скандала, който тя вдигна, човек би си помислил, че е била съблечена гола и изнасилена. Искаше ѝ се да получи похвала, че може да се шокира от такива неща, но повечето съвременни момичета се справят с тези ситуации без хистерия. Тя не преиграваше този път, беше съвсем истинско. Човек не може да сбърка истинския страх и отвращение. Стана ми мъчно за Джелкс. Добре че имам брат с добър бизнес в Глазгоу. Човекът беше оттам и можах да му уредя работа там. Сега е добре и се надявам, че си е научил урока. Но повярвайте, Сали
Джъп не беше нимфоманка.
Стивън знаеше това. Изглежда, нищо повече не можеше да се научи от мис Молпас. Беше излязъл от болницата преди повече от час и Стандън сигурно вече нервничеше. Слезе сам долу. Мис Титли беше още там и току-що беше свършила с успокояването на абонат, останал натъжен от последните три книги, които се бяха оказали не по вкуса му. Поредицата от книги, подвързани в кафяво, бяха събудили забравен спомен. Някой около него се беше абонирал за „отбрани книги“ и той започна да прехвърля в ума си библиотеките на приятели и познати и с времето намери отговора.
– Страхувам се, че нямам много време за четене – каза той на мис Титли. – Но книгите са прекрасни, струват си. Мисля, че един от моите приятели е член клуба ви. Виждате ли се със сър Рейнолд Прайс?