Тежката входна врата на Мартингейл беше отворена. Къщата беше странно тиха. Чуваше се само приглушен шум от гласове в гостната. Щом влезе, четири чифта очи се насочиха към него и той чу бързата въздишка на облекчение на Катерин. Дебора седеше в един фотьойл с висока облегалка пред камината. Катерин и Филикс стояха зад нея, Филикс – изправен и нащрек, Катерин с ръце разтворени на облегалката на фотьойла и длани върху раменете на Дебора, сякаш едновременно я закриваше и успокояваше. Не личеше Дебора да е раздразнена от това. Главата ѝ беше облегната назад. Блузата ѝ с висока яка беше отворена и жълто копринено шалче висеше от ръката ѝ. Още от вратата Стивън видя моравите охлузвания над тънките ключици. Далглийш седеше срещу нея отпуснат на ръба на стола, но очите му бяха будни. Той и Филикс Хърн се дебнеха с поглед като котки от двата края на стаята. Някъде в дъното Стивън отчете неотменимото присъствие на сержант Мартин с неговия тефтер в ръцете. Секунда преди някой да проговори или да се раздвижи, малкият позлатен часовник отброи петнайсет минути преди кръглия час, огласяйки тишината с кристален звън. Стивън бързо отиде при сестра си и наведе глава да я целуне. Гладката буза беше ледено студена при допира на устните му. Когато се изправи, очите ѝ срещнаха неговите с поглед, който беше труден за разбиране. Умолителен ли беше този поглед, или предупредителен? Той погледна Филикс.
– Какво стана? Къде е майка ми? – попита той.
– Горе при мистър Макси. Тя е при него почти през целия ден сега. Казахме ѝ, че инспектор Далглийш прави редовното си посещение. Няма защо да я тревожим още повече. Също и Марта. Ако Марта се уплаши и реши да напусне, няма да можем да наемем друга медицинска сестра, дори и да намерим някоя.
– Не забравяш ли нещо? – попита рязко Стивън. – Ами Дебора? Така ли всички ще стоим тихо и ще чакаме следващ опит? – Той мразеше, когато Филикс тихомълком взимаше в свои ръце грижата за семейството и стигаше до заключението, че все някой трябва да се справя с тези въпроси, защото синът на къщата обръща повече внимание на работата си, отколкото на семейството.
На този въпрос отговори Далглийш.
– Аз се грижа за сигурността на мисис Риско, докторе. Може ли да ѝ прегледате шията и да ми кажете какво мислите?
Стивън се обърна към него.
– Предпочитам да не го правя. Доктор Епс лекува семейството ми. Защо да не го повикаме?
– Аз ви моля да ѝ погледнете шията, не да ѝ лекувате шията. Сега не е време да се отдаваме на пресилени професионални угризения. Направете, моля, както казвам.
Стивън наведе глава. След малко се изправи и каза:
– Хванал я е за шията с две ръце точно зад и над ключиците. Има доста голямо охлузване, но няма драскотини от нокти и следи от палци. Захващането трябва да е станало с основата на палците отпред и с пръстите отзад. Ларинксът почти сигурно не е засегнат. Очаквам синината да избледнее за един-два дни. Няма нанесено истинско увреждане. – После добави: – Физическо увреждане, искам да кажа.
– С други думи – каза Далглийш, – било е работа на аматьор?