– Може и така да се каже, ако искате.
– Да, искам. Това не подсказва ли, че този нападател си е знаел работата доста добре? Знаел е къде и доколко да притисне тъканта, без да причини нараняване. Очаква ли се от нас да повярваме, че онзи, който е убил мис Джъп толкова майсторски, не би могъл – стига да поиска – да се справи далеч по-добре, отколкото е действал в случая? Какво мислите вие, мисис Риско?
Дебора закопчаваше блузата си. Тя се изтръгна от покровителската прегръдка на Катерин и омота копринения шал на врата си.
– Съжалявам,че сте разочарован, инспекторе. Дано следващия път се представи по-добре. За мене беше достатъчно опитен все пак, благодаря.
– Трябва да кажа, че приемате случилото се много хладнокръвно – намеси се възмутено Катерин. – Ако не беше успяла да се отскубне и да се разпищи, мисис Риско нямаше да бъде жива сега. Очевидно е, че е започнал да я души с всички сили в тъмното, но се е уплашил, когато тя се е разкрещяла. А това може да не е бил първият му опит. Не забравяйте, че приспивателното беше сложено в чашата на Дебора.
– Не съм забравил това, мис Бауърс. Нито че липсващото шишенце беше намерено под колчето с нейното име. Вие къде бяхте снощи?
– Помагах да приготвим за спане мистър Макси. С мисис Макси бяхме заедно цялата вечер, освен когато отидохме до банята. Но от полунощ нататък определено бяхме заедно.
– А доктор Макси беше в Лондон. Това нападение определено е станало в удобно за всички вас време. Видяхте ли този мистериозен удушвач, мисис Риско? Познахте ли го?
– Не. Бях заспала много дълбоко. Помислих, че съм сънувала кошмар. Събудих се, когато усетих първия допир на ръцете му върху гърлото ми. Усетих дъха му на лицето ми, но не можах да го позная. Когато изпищях и затърсих с ръка ключа на лампата, той избяга през вратата. Запалих лампата и се разкрещях. Бях ужасена. Това не беше осъзнат страх. По някакъв начин сънят ми и нападението се бяха слели в едно. Не можех да кажа къде свършва единият ужас и започва другият.
– Но все пак, когато мисис Бултитафт е пристигнала, нищо не сте казали?
– Не исках да я плаша. Всички знаем, че тук броди удушвач, но ние трябва да продължим да си гледаме работата. Няма защо и тя да научава.
– Това показва похвална загриженост за спокойствието на ума ѝ и не толкова за нейната сигурност. Трябва да поздравя всички вас за хладнокръвието, което запазвате, изправени пред този вманиачен убиец. Защото той очевидно е такъв. Нали не искате да ми кажете, че мис Джъп е била убита по погрешка вместо мисис Риско?
Филикс заговори за първи път.
– Не се опитваме да ви кажем нищо. Ваша работа е да кажете. Ние само знаем какво се е случило. Съгласен съм с мис Бауърс, че мисис Риско е в опасност. Предполагам, че вие сте готов да ѝ предложите защитата, от която тя има нужда.
Далглийш го погледна.
– А вие кога стигнахте до стаята на мисис Риско тази сутрин?
– Около половин минута след мисис Бултитафт, предполагам. Скочих от леглото, щом мисис Риско извика.
– И нито вие, нито мисис Бултитафт не видяхте нападателя?
– Не. Предполагам, че той е бил надолу по стълбите, преди ние да излезем от стаите си. Естествено, не съм го издирвал, тъй като допреди малко не знаех какво се е случило. Тогава почнах да оглеждам, но няма никаква следа.
– Имате ли някаква представа как този човек е влязъл в къщата, мисис Риско?
– Би могло да е през един от прозорците на гостната. Ние ходихме снощи в градината и сигурно сме го забравили отворен. Марта спомена, че тази сутрин още не е бил затворен.
– Като казвате „ние“, имате предвид себе си и мистър Хърн?
– Да.
– По халат ли бяхте, когато вашата прислужница влезе в стаята?
– Да, точно го бях сложила.
– И мисис Бултитафт прие вашата история за кошмара и предложи да прекарате остатъка от нощта пред електрическата камина в нейната стая?
– Да. Самата тя не искаше да си ляга, но аз я накарах да го направи. Но преди това пихме чай заедно пред камината.
– И така стигаме дотук – каза Далглийш. – Вие и мистър Хърн отивате на вечерна разходка в градината на една къща, в която неотдавна е станало убийство и оставяте един френски прозорец отворен, когато се връщате. През нощта неизвестен мъж влиза в стаята и прави неумел опит да ви удуши, без да има някакъв мотив, за който вие или някой друг може да предположи какъв е, и след това изчезва, без да остави никаква следа. Гърлото ви е толкова малко засегнато, че можете да крещите достатъчно силно, за да привлечете вниманието на хората, които спят в близките стаи. И все пак, когато само след минути те пристигат, вие сте се съвзели от страх достатъчно, за да излъжете за случилото се, една лъжа, която е била особено убедителна, защото сте се погрижили да станете от леглото и да си облечете халата с високата яка, която скрива охлузването на шията Ви. Това не е ли рационално поведение, мисис Риско?