– Сали е мъртва. Не ви ли казаха. Мъртва и погребана. Разправят, че някой от нас я е убил.
После тя се разтрепери неудържимо и Катерин, която стигна до нея преди Стивън, я прихвана да не падне и я настани на един стол. Картината се разпадна. Последва внезапен поток от думи. Стивън и Далглийш отидоха при Ричи. Чу се мърморене „По-добре в кабинета“ и тримата изведнъж изчезнаха. Дебора се беше отпуснала на стола със затворени очи. Мисис Макси можеше да гледа страданието ѝ, без да чувства нещо повече от леко раздразнение и пасивно любопитство какво се крие зад всичко това. Собствените ѝ грижи бяха по-важни. Тя заговори на Катерин:
– Трябва да се върна при съпруга ми сега. Искаш ли да ми помогнеш. Мистър Хинкс скоро ще дойде, а мисля, че Марта не може да бъде полезна в момента. Това посещение, изглежда, я изкара от равновесие.
Катерин би могла да отговори, че Марта не е единствената, излязла от равновесие, но само измърмори, че е съгласна и тръгна веднага. Истинската помощ и отдадените грижи за болния от страна на Катерин не заблуждаваха мисис Макси, че всичко беше част от ролята на радостна малка помощница, компетентна да се справя с всички поръчки, която нейната гостенка си беше избрала да изпълни. Тази последна поръчка може би щеше да ѝ дойде много, но Катерин имаше силна воля и колкото повече Дебора отслабваше, толкова повече силите на Катерин нарастваха. На вратата мисис Макси се обърна към Филикс Хърн:
– Когато Стивън свърши да говори с Ричи, мисля, че трябва да дойде при баща си. Той е в безсъзнание, разбира се, но аз мисля, че Стивън трябва да бъде там. Дебора също трябва да дойде, когато се съвземе. Може би ти ще ѝ кажеш. – Отговаряйки на неизречения му въпрос, тя добави: – Няма защо да казваш на Далглийш. Неговите планове за довечера могат да останат. Всичко ще приключи преди осем.
Дебора се беше отпуснала на стола си. Очите и бяха затворени. Коприненият шал на врата ѝ се беше разхлабил.
– Какво ѝ има на шията на Дебора? – В думите на мисис Макси имаше само бегъл интерес.
– Някакво детинско безразсъдство – отговори Филикс. – Неуспешно, разбира се, както следваше да бъде.
Без повече да погледне към дъщеря си, Елинор Макси ги остави двамата.
5
Половин час по-късно Саймън Макси почина. Дългите години на полуживот най-сетне свършиха. Емоционално и интелектуално той беше мъртъв от три години. Последният му дъх беше окончателното събитие, което най-сетне официално го отдели от света, който някога той познаваше и обичаше. Той вече нямаше възможността да умре храбро или достойно, но умря без много шум. Жена му и децата му бяха с него и свещеникът на неговата енория прочете нужните молитви сякаш можеха да бъдат чути и споделени от вкочанената фигура на леглото. Марта не беше там. След това семейството щеше да каже, че не са виждали смисъл да я викат. В онзи момент те знае-ха, че нейното сантиментално плачене щеше да им дойде в повече. Това смъртно легло беше само кулминацията на един бавен процес на умиране. Макар че стояха пребледнели край леглото и се опитваха да изживеят мъката на спомена и тъгата, техните мисли бяха при онази, другата смърт, и в умовете си гадаеха какво предстои в осем часЎ.
След това всички се срещнаха в гостната, освен мисис Макси, която или не проявяваше любопитство към съпруга на Сали, или беше решила да се отдалечи за малко от убийството и неговите последици. Тя просто даде указания на семейството да не казва на Далглийш, че съпругът ѝ е починал, и тръгна с мистър Хинкс към къщата на викария.