В гостната Стивън раздаде напитките и разказа историята си.
– Много е просто, наистина. Разбира се, имах време само за най-важните неща. Исках да се кача горе при баща ми. Далглийш остана с Ричи, след като аз тръгнах, и предполагам, че той е получил цялата информация, която искаше. Те настина са се оженили. Запознали са се, когато Сали е работела в Лондон и са се оженили тайно там около месец преди той да замине за Венецуела да работи като строител.
– Но защо не е казала? – попита Катерин – Защо е цялата тази тайнственост?
– Очевидно той е нямало да получи работата в чужбина, ако от фирмата са знаели. Искали са неженен мъж. Заплатата е била добра и е щяла да им даде възможност да си устроят дом. Сали много е настоявала да се оженят, преди той да замине. Ричи мисли, че на нея ѝ е харесвала идеята да даде на леля си и вуйчо си да разберат. Никога не е била щастлива с тях. Смятала е да продължи да живее в дома им и да ходи на работа. Искала е да спести петдесет лири, преди Ричи да се върне. После, когато разбрала за бебето, решила да спази своята страна от уговорката. Господ зае защо. Но тази част не беше изненада за Ричи. Той каза, че Сали би направила точно такова нещо.
– Жалко, че не е разбрал, че е бременна, преди да замине – каза Филикс сухо.
– Може и да се е опитал – каза Стивън след малко. – Може да я е попитал и тя да е излъгала. Не съм го разпитвал за интимните им отношения. Това ли ми е работата? Пред мене стоеше съпруг, който се връща и открива, че жена му е убита в тази къща, оставила едно дете, за което той не е знаел, че съществува. Не искам да преживея за втори път такъв половин час. Едва ли беше подходящо да му казвам, че е трябвало да бъде по-внимателен. Това се отнася и за нас, Господи.
Той изпи уискито си на един дъх. Ръката, която държеше чашата, трепереше. Без да чака да кажат нещо, той продължи:
– Далглийш се държа прекрасно с него. Дори можеше да ми стане симпатичен след тази вечер, ако беше тука по друг повод. Той поведе Ричи със себе си. Отиват в „Сейнт Мери“ да видят детето и после се надяват да запазят стая за Ричи в Мунрейкърс Армс. Очевидно той няма семейство, при което да отиде. – Замълча, за да напълни чашата си отново, и продължи: – Това, разбира се, обяснява много неща. Разговорът на Сали с викария в четвъртък, когато му е казала, че Джими ще си има баща.
– Но тя беше сгодена за теб – извика Катерин. – Тя прие предложението ти.
– Тя всъщност никога не каза, че ще се омъжи за мен. Сали обичаше тайнствеността, а точно този път нейната тайнственост беше за моя сметка. Не мисля, че изобщо е казала на някого, че е сгодена за мен. Всички ние го приехме за даденост. Тя беше влюбена в Ричи през цялото време. Знаеше, че той скоро се връща. Той беше трогателен в нетърпението си да сподели колко много са се обичали. Плачеше и се опитваше да ме накара да чета някакви писма. Аз не исках да ги чета. Господ знае, че се мразех достатъчно и без тях. Господи, беше ужасно! Но веднъж започнал да ги чета, трябваше да продължа. Той не спираше да ги вади от онази чанта и да ги тика в ръцете ми, а по лицето му течаха сълзи. Бяха трогателни, сантиментални и наивни. Но бяха истински. Емоцията беше искрена.
Нищо чудно, че си се разстроил тогава, помисли Филикс. Ти никога не си изпитвал искрени чувства в живота си.
Катерин Бауърс каза благоразумно:
– Не трябва да се обвиняваш. Нищо от това нямаше да се случи, ако Сали беше казала истината за нейния брак. Който лъже за такова нещо, си търси белята. Предполагам, че той ѝ е писал чрез посредник.
– Да, писал ѝ е чрез Дерек Пулън. Писмата били изпращани в плик, сложен в друг плик, адресиран до Пулан. Той ги предавал на Сали на предварително уговорени срещи. Тя никога не му казала, че те са от мъжа ѝ. Не знам каква история е съчинила, но трябва да е била убедителна. Пулън се е заклел да пази тайна и доколкото аз знам, никога не я е издал. Сали е знаела как да си избира загубеняци.
– Тя обичаше да се забавлява на гърба на хората – каза Хърн. – Хората могат да бъдат опасни играчки. Очевидно един от нейните загубеняци си е помислил, че тя е прекалила. Да не си бил ти случайно, Макси? – Тонът беше умишлено нападателен и Стивън бързо тръгна към него, но преди да може да отвърне, се чу звънецът на предната врата, а часовникът на камината удари осем.
Глава девета
1
Всички бяха съгласни да се срещнат в кабинета. Някой беше подредил столовете в полукръг около тежката маса. Някой беше напълнил гарафата с вода и я беше поставил от дясната страна на Далглийш. Седнал на масата, където зад него беше само Мартин, Далглийш наблюдаваше заподозрените, които влизаха. Елинор Макси беше най-спокойна от всички тях. Тя избра стол, обърнат към прозореца, и седна безразлична и притихнала, загледана в поляните и дърветата в далечината. Сякаш изпитанията, на които беше подложена, вече ги нямаше. След нея влезе Стивън Макси, хвърли поглед, едновременно презрителен и предизвикателен, на Далглийш и седна до майка си. Филикс Хърн и Дебора Риско влязоха заедно, но не се поглеждаха и седнаха далече един от друг. Далглийш усети, че техните отношения са се променили едва доловимо след неуспешно разиграния театър предишната вечер. Чудеше се дали Хърн е дал благословията си за такава очевидна измама. Гледаше вече потъмнелите следи от охлузването по шията на младата жена, само наполовина прикрити от вързаното шалче, и пак се зачуди каква ли сила е била необходима на Хърн. Катерин Бауърс влезе последна. Изчерви се, когато усети погледите на всички върху себе си, и побърза да заеме единствения свободен стол като притеснена ученичка, закъсняла за час. Докато отваряше папката си, Далглийш чу първите удари на църковната камбана. Тя често звучеше като фон на неговото разследване, музика мрачна като за убийство. Сега камбаните биеха за погребение и той се замисли, съвсем неуместно, кой от селото е умрял и как за смъртта на Сали камбани нямаше.