След малко продължи:
– Бях скрил колелото в храстите отстрани на пътя. Така се зарадвах, че стои там! Уверявам ви! Едва когато се качих на колелото, си дадох сметка за глезена. Не можех да натискам педала с него. Но все пак потеглих. Вече мислех какво да кажа. Трябваше да имам алиби. Когато стигнах до Финчуърди, нарочно направих злополука. Не беше трудно. Пътят там е тих и отляво има висока ограда. Блъснах силно колелото в нея и предното колело поддаде и се изкриви. После срязах предната гума с джобното си ножче. За себе си нямаше какво да се тревожа. Изглеждах както трябва за ролята, която играех. Глезенът ми вече беше отекъл и ми беше лошо. По някое време през нощта трябва да е заваляло, защото бях мокър и ми беше студено, макар че не си спомням дъжда. Мина време, докато добутам колелото до вкъщи и вече минаваше един часът, когато се прибрах. Трябваше да пазя тихо, затова оставих колелото в градината отпред и си влязох. Беше важно да не събудя мисис Проктър, преди да върна назад и двата часовника долу в хола. Ние нямаме часовник в спалнята – нито стенен, нито настолен. Вечер навивам златния и го държа до леглото. Ако само можех да вляза, без да събудя жената, мислех, че всичко ще е наред. Но явно нямах късмет. Тя беше будна и се ослушваше за вратата, защото излезе на площадката горе на стълбата и извика. На мене ми беше дошло вече в повече, затова я пратих да си ляга и ѝ казах, че се качвам. Тя ме послуша, както прави обикновено, но аз знаех, че след малко ще слезе. Все пак успях, докато тя си облече халата и слезе предпазливо долу, да върна часовниците на дванайсет часа. Тя се засуети около мене и взе да ми прави чай, а аз нямах търпение тя да се върне в леглото си преди някой от градските часовници да удари два пъти. Както и да е, отпратих я най-накрая и тя се качи горе, за да има достатъчно време да се наспи. С мене нещата стояха различно, искам да ви кажа. Да не дава господ друга нощ като тази! Може да говорите каквото искате за нас и колко лошо сме се отнасяли към Сали. Според мене тя съвсем добре се оправяше, след като ни остави. Но ако е мислела, че ѝ е зле при нас, онази нощ е намерила каквото е търсила, тази проклетница.
Той изрече шокиращите думи и в последвалата тишина промърмори нещо, което може да е било извинение, нелепо скривайки лицето си с ръка. Известно време никой не проговори и след това Катерин каза:
– Вие не дойдохте на съдебното следствие, нали? Чудехме се тогава за вас, но някой каза, че сте болен. Сигурно сте се страхували, че ще бъдете разпознат? Но вие вече сте знаели как е умряла Сали и защо не е възможно да падне подозрение върху вас.
Под влияние на емоцията си Проктър беше разказал историята убедително и гладко, без да мисли за интереса си. Сега нуждата да защити себе си се върна и с нея дойде и предишната му настървеност.
– Защо да ходя там? Не бях в добра форма и без туй. Знаех точно как е умряла. Полицията ни каза, когато пратиха човека си при нас в неделя сутринта. Той веднага ме попита кога съм я видял за последен път, но аз имах готов отговор. Сигурно всички си мислите, че е трябвало да му кажа колко много знаех. Да, ама не му казах! Сали беше причинила достатъчно неприятности приживе и не исках да допусна да се добавят нови сега, когато беше мъртва, стига да можех. Не виждах защо моят личен живот трябва да става известен пред всички в съда. Не е лесно да се обясняват тези неща. Понякога хората разбират всичко погрешно.