– Още по-лошо е – те могат да разберат всичко съвсем правилно – каза Филикс хладно.
Слабото лице на Проктър пламна. Той стана, нарочно обърна гръб на Филикс и заговори на Елинор Макси.
– Извинете ме сега, но аз ще си тръгвам. Не искам да се натрапвам. Просто трябваше да видя инспектора. Надявам се, че всичко ще завърши добре, но вие нямате нужда от мене тука.
„Говори сякаш ние тука ще раждаме“ помисли си Стивън. Желанието да покаже независимост от Далглийш и да обяви, че има поне един в това семейство, който се смята свободен да мисли сам, го накара да попита:
– Може ли да ви закарам до вас? Последният автобус потегля в осем часа.
Проктър показа с жест, че отказва, но изобщо не погледна към Стивън:
– Не. Не, благодаря. Колелото ми е отвън. Добре са го ремонтирали, като се има предвид какво представляваше. Моля, не си правете труда да ме изпращате.
Той стоеше с ръце в ръкавици, отпуснати надолу, трогателна, неприветлива фигура, но не без достойнство.
„Поне има усета да знае кога е нежелан“, помисли си Филикс. Изведнъж с отсечен жест Проктър подаде лявата си ръка на Елинор Макси и тя я пое.
Стивън отиде с него до вратата. Докато го нямаше, никой не проговори. Филикс усещаше как напрежението му се повишава и ноздрите му потръпнаха при спомена на познатата миризма на страх. Те сигурно знаят вече. Беше им казано всичко, освен самото име. Но колко готови бяха да признаят истината? Той ги наблюдаваше изпод сведените си клепачи. Дебора беше необичайно спокойна, сякаш краят на лъжите и измамите беше донесъл със себе си успокоение. Той не вярваше, че Дебора знае какво предстои. Лицето на Елинор Макси беше посивяло, а скръстените ѝ ръце лежаха отпуснати в скута ѝ. Беше почти сигурен, че мислите ѝ бяха другаде. Катерин Бауърс седеше сковано, устните ѝ бяха стиснати, сякаш в неодобрение. Отначало Филикс си беше помислил, че тя се забавлява. Сега не беше толкова сигурен. Забеляза с язвително задоволство как чупи пръсти и как ъгълчетата на очите ѝ потрепват нервно. Стивън се появи изненадващо и Филикс заговори:
– Това не продължава ли вече достатъчно дълго? Изслушахме доказателствата. Задната врата е била отворена до дванайсет часа и трийсет и три минути, когато Макси я е заключил. Известно време преди това, значи, някой е влязъл и е убил Сали. Полицията не е открила кой е бил той и е малко вероятно, че ще го открият. Може да е бил всеки.
Предлагам никой от нас повече нищо да не казва. – Той ги огледа един след друг. Предупреждението беше недвусмислено.
Далглийш каза тихо:
– Вие предполагате, че един съвършено непознат човек влиза в къщата, не прави опит да открадне нищо, оти-ва право в стаята на мис Джъп и я удушава, а тя, без да направи усилие да извика за помощ, лежи кротко по гръб на леглото?
– Може да го е била поканила да дойде, който и да е бил той – каза Катерин.
Далглийш се обърна към нея:
– Но тя е очаквала Проктър. Не можем да си представим, че е искала да има свидетел на тази размяна на пари. И кого би могла да покани? Ние проверихме всички, които я познават.
– За бога, спрете да обсъждате това – извика Филикс. – Не виждате ли, че той точно това иска да правите! Той няма доказателства!
– Няма? Така ли?
– Във всеки случай знаем кой не я е убил – каза Катерин. – Не е бил Стивън или Дерек Пулън, защото те имат алиби. И не е бил мистър Проктър заради ръката му. Сали не може да е била убита от чичо си.
– Не, не може – каза Далглийш. – Нито от Марта Бултитафт, която не е знаела как момичето е умряло, докато мистър Хърн не ѝ е казал. Нито от вас, мис Бауърс – чукали сте на вратата и сте се опитали да разговаряте с нея, след като тя е била умряла. Нито от мисис Риско, чиито нокти щяха да оставят следи от одраскване. На никого ноктите не могат да пораснат толкова за една нощ, а убиецът не е бил с ръкавици. Нито от мистър Хърн, каквото и да иска той аз да си мисля. Мистър Хърн не е заел коя е стаята на Сали. Трябвало е да попита мистър Макси къде да занесе стълбата.
– Само глупакът разкрива какво знае. Може да съм се преструвал.
– Само че, не си – каза Стивън рязко. – Можеш да си запазиш проклетата загриженост за себе си. Ти си последният, който би искал Сали да умре. Ако тя се беше заселила тука, Дебора можеше и да се омъжи за теб. Повярвай ми, нямаше да я имаш при никакви други обстоятелства. Сега тя няма никога да се ожени за теб и ти го знаеш.