Агата Кристи
Убийството на Роджър Акройд
(Алиби)
ГЛАВА ПЪРВА
Д-р ШЕПЪРД ЗАКУСВА
Мисис Ферърс бе умряла през нощта на 16 срещу 17 септември — четвъртък. Повикаха ме в осем часа заранта на 17 — петък. Нищо не можеше да се направи. Тя беше мъртва от няколко часа.
Беше само девет и няколко минути, когато се прибрах в къщи. Отворих външната врата със секретния ключ и нарочно се побавих няколко минути в преддверието, като окачих шапката и лекото пардесю, което благоразумно бях взел, за да се предпазя от утринната хладина на ранната есен. Откровено казано, бях доста разстроен и развълнуван. Признавам, в този момент не можех да предугадя събитията през следващите няколко седмици. Съвсем не. Но инстинктът ми подсказваше, че предстоят неспокойни времена. Откъм столовата, отляво, долиташе звън на чаени чаши и кратката суха кашлица на сестра ми Каролина.
— Ти ли си, Джеймс? — подвикна тя.
Излишен въпрос, защото кой друг можеше да бъде. Откровено казано, именно сестра ми беше причината, задето се побавих няколко минути в преддверието. Девизът на семейството на мангустите, казва Киплинг, е: „Иди и открий.“ Ако Каролина реши някога да си направи герб, аз непременно ще й предложа да изобрази на него изправена на задните си крака мангуста. Първата част на мотото би могла да се изпусне. Каролина може да открие каквото щете, като си седи мирно и кротко в къщи. Не зная как успява, но така е. Подозирам, че слугите и търговците са нейната разузнавателна служба. Когато излезе, отива не да събира новини, а да ги сееА в това отношение тя е удивително веща.
В същност именно тая последна нейна черта ми причиняваше тези конвулсии на нерешителност. Каквото и да кажех сега на Каролина за кончината на мисис Ферърс, само след час и половина то щеше да стане достояние на цялото село. Като лекар професионалист аз, разбира се, се стремя да бъда дискретен. Затова и имам навика винаги да крия от сестра си каквито и да било сведения. Обикновено тя пак научава всичко, ала изпитвам морално удовлетворение, като зная, че съвсем не съм виновен за това.
Съпругът на мисис Ферърс бе починал преди малко повече от година, а Каролина непрекъснато разправяше, без с нищо да обосновава това свое твърдение, че жена му го била отровила.
Тя отхвърля презрително неизменното ми възражение, че мистър Ферърс е умрял от остър гастрит, подпомогнат от привично прекаляване с алкохолни напитки. Съгласен съм, че симптомите на гастрита и отравянето с арсеник много си приличат, но Каролина обосновава обвинението си със съвсем други доводи.
— Достатъчно е само да я погледнеш — чувал съм я да казва.
Мисис Ферърс, макар и не в първата си младост, беше много привлекателна жена, а облеклото й, макар и просто, като че ли винаги й стоеше много добре; ала сума жени си купуват тоалети от Париж и все пак това не значи, че са отровили мъжете си именно по тази причина.
Докато стоях нерешително в преддверието и през главата ми преминаваха всички тия мисли, отново долетя гласът на Каролина, този път с по-остра нотка:
— Какво правиш там, Джеймс? Защо не дойдеш да закусиш?
— Ида, ида, драга моя — побързах да отговоря. — Окачвам си пардесюто.
— За толкова време можеше да окачиш половин дузина пардесюта.
И права си беше. Можех наистина.
Влязох в столовата, по навик пощипнах Каролина по бузата и седнах да закусвам бекон с яйца. Беконът беше поизстинал.
— Рано те повикаха — забеляза Каролина.
— Да — отвърнах. — В Кингс Педък. У мисис Ферърс.
— Зная рече сестра ми.
— Отде знаеш?
— Ани ми каза.
Ани е домашната прислужница. Симпатично момиче, ала непоправима бъбрица.
Настъпи пауза. Продължих да ям бекон с яйца. Носът на сестра ми, който е дълъг и тънък, потрепваше в крайчеца, както става винаги когато нещо разпали любопитството й или я развълнува.
— Е? — запита тя.
— Лоша работа. Нищо не може да се направи. Трябва да е умряла насън.
— Зная — повтори сестра ми. Този път кипнах.
— Не можеш да знаеш — сопнах се аз. — Аз сам не знаех, преди да бях стигнал там, и още никому не съм казвал. Ако онази хлапачка, Ани, знае, тя трябва да е ясновидка.
— Не ми го каза Ани, а млекарят. Чул го от готвачката на Ферърс.
Както казах, Каролина няма нужда да излиза, за да научи нещо. Седи си в къщи и то само й идва.
— От какво е умряла? — продължи сестра ми. — Разрив на сърцето?
— Не ти ли каза млекарят и това? — попитах саркастично.
Да си служите със сарказъм пред Каролина значи да си хвърляте думите на вятъра. Тя ги взема сериозно и отговаря съответно.
— Той не знаеше — обясни тя.