Улових я за двете ръце.
— Драга моя — казах, — надявам се, че ще бъдете много щастливи.
— Сгодени сме от около един месец — продължаваше Флора със спокойния си глас, но едва вчера го обявихме. Чичо ще постегне Крос-стоунс и ще ни го предостави да живеем там, а ние ще си даваме вид, че се занимаваме със земеделие. В действителност цяла зима ще ходим на лов, през летния сезон ще отиваме в града, а после ще плуваме с яхта. Аз обичам морето. И, разбира се, ще проявявам жив интерес към църковните работи и ще присъствувам на всички събрания на дружеството на майките.
Точно в този момент влезе бързо мисис Акройд и почна много да се извинява, задето е закъсняла.
Със съжаление трябва да кажа, че ненавиждам мисис Акройд. Тя е направена само от верижки, зъби и кокали. Много неприятна жена. Има сурови бледосини очички и колкото и да е сладкодумна, тези нейни очи винаги ви гледат студено, изпитателно.
Пристъпих към нея, като оставих Флора до прозореца. Тя ми подаде да стисна цяла шепа отбрани кокалчета и пръстени, а от устата й потече поток от думи.
Чул ли съм за годежа на Флора? Толкова удачен във всяко отношение. Милите млади същества се влюбили още от пръв поглед. Такава идеална двойка, той — така мургав, тя — така руса.
— Не мога да ви опиша, драги ми д-р Шепърд, какъв камък пада от майчиното сърце.
Мисис Акройд въздъхна — израз на почит към майчиното й сърце, докато очите й продължаваха да ме наблюдават проницателно.
— Бях се замислила. Вие сте толкова стар приятел на милия Роджър. Знаем колко много се уповава той на вашето мнение. Толкова трудно е за мене — в положението ми на вдовица на бедния Сесил. Но има толкова много досадни неща — уреждания на разни наследствени въпроси, знаете, и всевъзможни други работи. Искрено вярвам, че Роджър възнамерява да зачете наследствените права на милата Флора, ала, както знаете, той е ма-алко особен по паричните въпроси. Чувала съм, че така било сред властелините на индустрията. Мислех си, знаете, дали не бихте могли просто да го подпитате по въпроса? Флора толкова ви обича. Смятаме ви за стар приятел, макар че в същност ви познаваме едва от две години и нещо.
Красноречието на мисис Акройд секна, когато вратата на приемната се отвори отново. Това прекъсване много ме зарадва. Не обичам да се меся в чужди работи и нямах ни най-малко намерение да безпокоя Акройд по въпроса за наследствените права на Флора. Още малко и щях да надумам всичко това на мисис Акройд.
— Вие познавате майор Блънт, нали, докторе?
— Да, познавам го — отговорих.
Мнозина познават Хектор Блънт — поне по име. Предполагам, че няма друг човек, който да е застрелял толкова диви животни на тъй невероятни места. Споменете ли за него, ще ви кажат: „Блънт… да нямате пред вид ловеца на едър дивеч?“
Приятелството му с Акройд винаги малко ме е озадачавало. Двамата са толкова различни хора. Хектор Блънт е може би с пет години по-млад от Акройд. Сприятелили се на младини й макар пътищата им да се разделили, приятелството им си останало непоклатимо. Приблизително веднъж на две години Блънт прекарва две седмици във Фърнли и една огромна животинска глава с изумителен брои рога, която ви фиксира със стъклен поглед, щом влезете през входната врата, напомня постоянно за това приятелство.
Блънт бе влязъл сега в стаята с присъщата си бавна, но лека походка. Той е човек със среден ръст, здравеняк и доста набит. Лицето му има почти цвета на махагон и е странно безизразно. Има сиви очи, които създават впечатление, че винаги наблюдава нещо, което става някъде много далеч. Говори малко и дори когато говори, произнася думите на пресекулки, като че ли те излизат насила от устата му.
Сега той каза: „Как сте, Шепърд?“ с присъщия си отривист говор, а после застана като вдървен пред огнището, гледайки над главите ни, сякаш виждаше нещо интересно, което ставаше в Там-букту.
— Майор Блънт — каза Флора, — искам да ми разкажете за тия африкански неща. Предполагам, че знаете какво представляват те.
Бях чувал да наричат Хектор Блънт женомразец, ала сега забелязах, че той застана до Флора пред сребърната масичка с чувство, което би могло да се нарече въодушевление. Двамата се наведоха над масичката.
Страхувах се да не би мисис Акройд да се раздрънка отново за наследствени права, затуй подхвърлих бързо няколко думи за новия вид секирче. Знаех, че има нов вид секирче, понеже вестник „Дейли мейл“ ме бе осведомил за това сутринта. Мисис Акройд си няма и понятие от градинарство, но тя е от ония жени, които обичат да си дават вид на добре осведомени по злободневните въпроси, а и също чете „Дейли мейл“. Имахме възможност да водим доста културен разговор до момента, когато към нас се присъединиха Акройд и неговият секретар веднага след което Паркър обяви, че вечерята е готова.