И продължи нататък. Когато се обърнах да погледна подире му, той вече минаваше през вратата.
Странно, гласът му ми напомняше някакъв друг глас, който познавах, но чий — не можех да се сетя.
Десет минути след това си бях отново у дома. Каролина изгаряше от любопитство да разбере защо съм се върнал толкова рано. За да я задоволя, трябваше да й опиша с известен примес на фантазия как бях прекарал вечерта, но останах с неловкото чувство, че тя бе прозряла плитката ми хитрост.
В десет часа станах, прозях се и подхвърлих, че трябва да се ляга. Каролина се съгласи с мене. Беше петъчна вечер, а в петък вечер аз навивам часовниците. Пристъпих както обикновено към тази работа, докато Каролина отиде да се увери дали слугите са заключили добре кухнята.
Беше десет и четвърт, когато закрачихме нагоре по стълбите. Едва бях стигнал горната стълбищна площадка и телефонът долу в хола иззвъня.
— Мисис Бейтс — каза веднага Каролина.
— Боя се, че е тя — отвърнах мрачно.
Изтичах надолу по стъпалата и вдигнах слушалката.
— Какво? — извиках. — Какво? Разбира се, ще дойда веднага.
Изтичах горе, грабнах чантата и напъхах вътре няколко допълнителни превръзки.
— Паркър телефонира — подвикнах на, Каролина — от Фърнли. Току-що намерили Роджър Акройд убит.
ГЛАВА ПЕТА
УБИЙСТВО
Измъкнах колата почти мигновено и полетях към Фърнли. Скочих от колата и дръпнах звънеца нетърпеливо. Позабавиха се да ми отворят, затова позвъних отново.
Тогава чух изтракването на верижката и на отворения вход застана Паркър; безстрастното му лице оставаше напълно спокойно.
Отстраних го и нахълтах в преддверието.
— Къде е той? — попитах рязко.
— Извинете, сър?
Господарят ти. Мистър Акройд. Какво ме зяпаш, човече. Уведоми ли полицията?
— Полицията ли, сър?! Полицията ли казахте? — Паркър ме гледаше втрещено, сякаш бях привидение.
— Но какво ти става, Паркър? Щом, както казваш, господарят ти е убит…
От гърдите на Паркър се изтръгна възклицание.
— Господарят? Убит? Невъзможно, сър! Сега аз на свой ред го изгледах втрещено.
— Нима не ми се обади по телефона преди по-малко — от пет минути, за да ми съобщиш, че мистър Акройд бил намерен убит?
— Аз ли, сър? О, съвсем не, сър! Не бих и помислил да правя такова нещо.
— Да не искаш да кажеш, че цялата тая работа е шега? Че нищо не се е случило с мистър Акройд?
— Извинете, сър, но лицето, което ви е телефонирало, послужи ли си с моето име?
— Ще ти предам точно думите, които чух. „Д-р Шепърд ли е насреща? Обажда се Паркър, икономът на Фърнли. Моля ви, елате веднага, сър. Мистър Акройд е убит.“
Двамата с Паркър се спогледахме изумено.
— Много лоша шега, сър — проговори той най-после с тон на възмущение. — Каква дързост да се говори такова нещо!
— Къде е мистър Акройд? — попитах изведнъж.
— Предполагам, че е още в кабинета си, сър. Дамите си легнаха, а майор Блънт и мистър Реймънд са в билярдната.
— Хм, ще надзърна да го видя за минутка. Зная, че не искаше да го безпокоят, ала тази странна груба шега ме разтревожи. Искам само да се уверя, че нищо му няма.
— Много добре, сър. Аз сам се чувствувам неспокоен. Ако нямате нищо против, да ви придружа само до вратата, сър?…
— Добре — отговорих. — Ела.
Преминах вратата отдясно, следван по петите от Паркър, прекосих малкото вестибюлче, от което няколко стъпала водеха нагоре към спалнята на Акройд, и почуках на вратата на кабинета.
Не получих никакъв отговор. Натиснах дръжката, но вратата беше заключена.
— Позволете ми, сър — каза Паркър.
Много пъргаво за човек с неговото телосложение той коленичи с единия си крак и прилепи окото си до ключалката.
— Ключът си е в бравата, сър — рече той, като се изправи. — От вътрешната страна. Мистър Акройд трябва да се е заключил отвътре и може тъкмо да е заспал.
Наведох се да проверя констатацията на Паркър.
— Изглежда, че всичко е наред — казах, — ала все пак, Паркър, ще събудя господаря ти. Не мога да се прибера спокойно, докато не чуя от собствените му уста, че нищо му няма.
Като казах това, разтърсих дръжката на бравата и извиках:
— Акройд, Акройд, само за момент.
Но пак никакъв отговор. Погледнах през рамо.
— Не искам да вдигам в тревога цялата къща — промърморих колебливо.
Паркър премина отсреща и затвори вратата на големия хол, през която бяхме дошли.
— Мисля, че сега е добре, сър. Билярдната е от другата страна на къщата, там са и кухненските помещения и дамските спални.
Кимнах в знак, че разбирам. После заудрях бясно по вратата и като се наведох, почти изревах през ключалката: