— Акройд, Акройд! Тук е Шепърд. Пуснете ме да вляза.
И пак мълчание. Никакъв признак на живот в заключената стая. Спогледахме се с Паркър.
— Слушай, Паркър — рекох, — ще строша тази врата… или по-право ще я строшим. Аз поемам отговорността.
— Щом казвате така, сър — продума Паркър с известно съмнение.
— Да, казвам го. Аз съм сериозно разтревожен за мистър Акройд.
Огледах вестибюла и вдигнах едно тежко дъбово кресло. Двамата с Паркър го уловихме и като го държахме помежду си, пристъпихме в атака. Веднъж, дваж, триж го запокитихме върху бравата. На третия удар тя се счупи и влязохме, олюлявайки се, в стаята.
Акройд седеше на креслото пред огнището, както го бях оставил. Главата му беше клюмнала настрана и точно под яката на сакото му ясно се виждаше лъскаво парче извит метал.
Двамата с Паркър пристъпихме напред, докато се надвесихме над полегналата фигура. Чух как икономът пое дъх с остро свистене.
— Промушен откъм г-гърба — прошепна той. — Ужасно!
Обърса с кърпа мокрото си чело, после протегна боязливо ръка към дръжката на кинжала.
— Не бива да го пипаш — срязах го аз. — Изтичай веднага до телефона и позвъни в полицейския участък. Уведоми ги за случилото се. После предупреди мистър Реймънд и майор Блънт.
— Слушам, сър.
Паркър излезе бързо, като продължаваше да бърше потното си чело. Направих малкото, което трябваше да се направи. Внимавах да не нарушавам положението на тялото и да не пипам кинжала. Нищо нямаше да се постигне, ако се извадеше. Очевидно Акройд беше мъртъв отскоро.
В този момент чух отвън гласа на ужасения Реймънд, който не можеше да повярва на ушите си.
— Какво говорите? О, невъзможно! Къде е докторът?
Той се появи като вихрушка на вратата, после се закова на място със силно пребледняло лице. Една ръка го отстрани и покрай него в стаята влезе Хектор Блънт.
— Боже мой — възкликна Реймънд зад гърба му, — значи е вярно!
Блънт вървеше право напред, докато стигна, креслото. Надвеси се над тялото и помислих, че като Паркър ще хване дръжката на кинжала. Дръпнах го с ръка.
— Нищо не бива да се мести — обясних аз. — Полицията трябва да види мъртвия точно както си е сега.
Блънт веднага кимна в знак, че е разбрал. Лицето му беше безизразно както винаги, но ми се стори, че по равнодушната маска долових признаци на вълнение. Междувременно до нас се бе приближил и застанал Джофри Реймънд, който надзърташе към трупа през рамото на Блънт.
— Това е ужасно — промълви той.
Беше си възвърнал самообладанието, но когато свали пененето си, което обикновено носеше, и почна да го бърше, забелязах, че ръката му трепереше.
— Грабеж, предполагам — рече той. — Как се е промъкнал тоя тип? През прозореца? Задигнато ли е нещо?
Той пристъпи към писалището.
— Мислите ли, че е обир? — Проговорих бавно.
— Че какво друго може да бъде? Не може ли да става въпрос за самоубийство, предполагам?
— Никой не би бил в състояние да се промуши по такъв начин заявих самоуверено. — Чисто убийство е. Но с каква подбуди?
— Роджър нямаше врагове на тоя свят — каза Блънт тихо. — Трябва да са били апаши. Но какво е търсел крадецът? Като че ли нищо не е разместено?
Той огледа стаята. Реймънд продължаваше да подрежда книжата на Писалището.
— Изглежда, че нищо не липсва и по никое от чекмеджетата няма белези от насилие — констатира най-после секретарят. — Много мистериозна работа.
Блънт направи леко движение с глава.
— Тук на пода има няколко писма — рече той.
Погледнах надолу. Три или четири писма още лежаха там, където Акройд ги бе изпуснал по-рано тази вечер.
Но синият плик, в който се намираше писмото на мисис Ферърс, бе изчезнал. Полуотворих уста да заговоря, ала в този момент из къщата отекна звънец. В преддверието се чу неясен тропот, после Паркър се появи с нашия местен полицейски инспектор и един полицай…
— Добър вечер, господа — поздрави инспекторът. — Страшно съжалявам за случилото се! Добър, благороден джентълмен беше мистър Акройд. Икономът казва, че било убийство. Дали не е злополука или самоубийство, докторе?
— В никакъв случай — отговорих аз.
— А-a! Лоша работа.
Той пристъпи и застана над трупа.
— Бутан ли е? — запита той строго.
— Освен да се уверя, че животът е угаснал, което е съвсем проста работа; не съм нарушавал положението на тялото по какъвто и да било начин.
— Аха! И всичко показва, че убиецът се е измъкнал… поне за сега. Но нека чуя всичко поред. Кой намери трупа?
Обясних старателно при какви обстоятелства е станало това.
— Съобщение по телефона, казвате? От иконома?