Кога я бях видял за последен път? Преди не повече от седмица. Държането й тогава беше съвсем естествено, като се има пред вид… хм… като се има пред вид всичко.
После изведнъж си спомних, че я бях видял и вчера, макар и да не бях говорил с нея. Тя се разхождаше с Ралф Пейтън и се изненадах, понеже не предполагах, че той може да е в Кингс Абът. Даже помислих, че се е скарал окончателно с втория си баща. От близо шест месеца не бяхме виждали тук и следа от него. Той и мисис Ферърс вървяха един до друг, сближили глави, а тя говореше много оживено.
Мисля, мога с увереност да кажа, че в този момент за пръв път ме обзе предчувствие за бъдещето. Все още нищо осезаемо наистина… НО смътно предусещане за развоя на нещата. Това оживено тет-а-тет между Ралф и мисис Ферърс предния ден ми бе направило неприятно впечатление.
Продължавах да мисля за това, когато се озовах лице с лице срещу Роджър Акройд.
— Шепърд! — възкликна той. — Тъкмо вас търсех. Това е ужасно.
— Значи чули сте?
Той кимна утвърдително. Виждах, че понася болезнено този удар. Едрите му червени бузи като че бяха хлътнали, а този обикновено жизнерадостен здравеняк приличаше сега на истинска развалина.
— По-лошо, отколкото си мислите — каза той тихо. — Слушайте, Шепърд, трябва да поговоря с вас. Можете ли още сега да дойдете с мене?
— Едва ли. Имам да посетя още трима пациенти, а до дванадесет трябва да се върна, за да прегледам пациентите си, които се нуждаят от операция.
— Тогава днес следобед… не, по-добре тази вечер да вечеряме заедно. В 7:30, а? Ще ви бъде ли удобно?
— Да, така вече може. Но какво има? Нещо във връзка с Ралф ли?
Комай не знаех защо казах това… освен може би защото тъй често бе ставало дума за Ралф. Акройд ме гледаше тъпо, като че ли не разбираше. Започна да ме гложди мисълта, че наистина трябва да се е случило нещо лошо. Никога досега не бях виждал Акройд толкова разстроен.
— Ралф ли? — каза той неопределено. — О, не, не става дума за Ралф. Ралф е в Лондон… Дявол да го вземе! Ето че иде старата мис Ганет. Не искам да ме заговаря за тази ужасна работа. Довиждане до довечера, Шепърд. Седем и половина.
Аз кимнах, а той бързо се отдалечи, като ме остави озадачен. Ралф в Лондон? Но вчера следобед той несъмнено беше в Кингс Абът. Снощи или рано тази сутрин трябва да се е върнал в града, ала с държането си Акройд бе оставил у мене съвсем друго впечатление. Той бе говорил така, като че ли Ралф от месеци не е припарвал тук.
Нямах време да размишлявам повече по този въпрос. Мис Ганет ме бе сгащила, жадна да чуе нещо. По характер мис Ганет е досущ като сестра ми Каролина, само й липсва това непогрешимо влечение да си прави изводи, което придава на Каролинините машинации нещо величаво. Мис Ганет се задъхваше от любопитство.
Нали беше печално това, което се бе случило с горката мисис Ферърс? Много хора казват, че била от години закоравяла наркоманка. Такива злобни клюкари са станали хората! И все пак най-лошото е, че обикновено в тия нелепи приказки има зрънце истина. Няма пушек без огън! Говорят също, че мистър Акройд разбрал цялата работа и развалил годежа… защото действително имало годеж. Тя, мис Ганет, имала неопровержими доказателства за това. Разбира се, аз сигурно зная всичко, — докторите са винаги осведомени, ала все си мълчат, а?
И като говореше всичко това, тя ме пронизваше с лъснали очички, за да види как ще реагирам на тези намеци. За щастие продължителното общуване с Каролина ме бе научило да запазвам равнодушно изражение и да имам готов запас от дребни незаангажиращи забележки.
В случая аз поздравих мис Ганет, че не бе се присъединила към злостните клюки. Доста ловка контраатака, помислих. Тя остана объркана и преди да се окопити, отминах нататък.
Върнах се замислен в къщи, където заварих неколцина пациенти, които ме чакаха в хирургическия кабинет.
Мислех, че съм изпроводил и последния, и тъкмо бях решил да посветя няколко минути преди обеда на съзерцание в градината, когато забелязах, че ме чака още една пациентка. Тя стана и тръгна към мене, докато аз стоях малко изненадан.
И аз не зная защо трябваше да се изненадвам; може би у мис Ръсел има нещо, което напомня на изделие от чугун, нещо, което стои над слабостите на плътта.
Домоуправителката на Акройд е жена стройна, красива, ала отблъскваща по външност. Тя има суров поглед и силно стиснати устни, от което ме обземаше чувството, че ако бях домашна прислужница, или готварска помощница, щях да бягам презглава, когато я чуех да идва.