Выбрать главу

— Mon ami — рече Поаро някак глухо, — както ви казах на времето, човек не може да не издаде нещо.

Инспекторът се изправи.

— Остава само едно — обяви той. — Трябва веднага да поставим въпроса ребром пред младата леди. Вие ще дойдете с мене до Фърнли, нали, мосю Поаро?

— Разбира се. Д-р Шепърд ще ни закара с колата си.

Съгласих се на драго сърце.

Когато попитахме за мис Акройд, въведоха ни в билярдната. Флора и майор Блънт бяха седнали на дългата скамейка до прозореца.

— Добро утро, мис Акройд — каза инспекторът. — Може ли да разменим с вас една-две думи насаме?

Блънт тутакси стана и тръгна към вратата.

— Какво има? — попита Флора плахо. — Не си отивайте, майор Блънт. Нали може да остане? — обърна се тя към инспектора.

— Както обичате — отвърна инспекторът хладно. — Мой дълг е да ви задам един-два въпроса, мис, но бих предпочел това да стане насаме и, смея да кажа, вие също ще предпочетете.

Флора го изгледа проницателно. Видях как лицето й побеля. После тя се обърна и заговори на Блънт:

— Искам да останете… моля ви… да, настоявам. Каквото и да има да ми каже инспекторът, искам и вие да го чуете.

Реглън сви рамене.

— Е, щом настоявате, нека бъде по волята ви. И тъй, мис Акройд, мосю Поаро ми подхвърли един намек. Твърди, че вие не сте били изобщо в кабинета миналия петък вечерта, че изобщо, не сте виждали мистър Акройд, за да му пожелаете „лека нощ,“, че сте били не в кабинета, а на стълбите, които слизат от спалнята на чичо ви, в момента, когато сте чули, че Паркър се приближава през хола.

Втренченият поглед на Флора се премести върху Поаро. Той й кимна в знак на потвърждение.

— Мадмоазел, преди известно време, когато бяхме насядали около масата, аз ви помолих да бъдете откровена с мене. Каквото и да скрие човек, папа Поаро рано или късно го узнава. Точно така беше, нали? Затуй ще ви улесня. Вие взехте парите, нали?

— Парите?! — произнесе Блънт рязко. Настъпи мълчание, което трая най-малко една минута.

— Мосю Поаро има право. Аз взех тия пари. Откраднах. Аз съм крадла… да, най-обикновена вулгарна, жалка крадла. Сега вече знаете. Радвам се, че истината стана известна. Тези последни няколко дни бяха същински кошмар! — Тя се отпусна изведнъж на скамейката и скри лицето си в шепи. Говореше дрезгаво през пръстите си. — Да знаехте какъв беше животът ми, откак дойдох тук! Исках много неща, интригувах за тях, лъжех, мамех, трупах дългове, обещавах да се разплатя… о, как се ненавиждам, като си помисля за всичко! Това сближи двама ни, Ралф и мене. И двамата бяхме слаби! Аз го разбирах и ми беше жал за него… понеже вътрешно и as съм същата.

И двамата не сме достатъчно силни, за да можем да се уповаваме на себе си. Ние сме слаби, жалки, презрени същества.

Тя погледна Блънт и изведнъж тупна с крак.

— Какво ме гледате така — сякаш не можете да повярвате? Може да съм крадла… но поне сега съм искрена. Не лъжа вече. Не се правя на момичето, което харесвате — младо, невинно и простодушно. Пет пари не давам, че няма да искате повече да ме виждате. Аз сама се ненавиждам, презирам се, ала трябва да ми повярвате едно: аз щях да кажа истината, ако знаех, че това ще подобри положението на Ралф. Но още от началото разбрах, че положението на Ралф няма да се подобри, напротив, съмнението в него щеше да се засили. Нямаше да му навредя с нищо, ако поддържах лъжата си.

— Ралф — проговори Блънт. — Виждам… все Ралф.

— Вие нищо не разбирате — извика Флора отчаяно. — И никога няма да разберете.

Тя се обърна към инспектора.

— Признавам всичко: бях в парична безизходица. Не съм виждала чичо си оная вечер, след като той стана от трапезата. Колкото до парите, можете да предприемете каквото ви е угодно. Така или иначе няма да стане по-лошо, отколкото е сега.

Изведнъж тя пак не издържа, закри лицето си с ръце и избяга от стаята.

— Хм — промърмори инспекторът глухо, — така значи.

Той като че ли се чудеше какво да прави по-нататък.

Блънт пристъпи напред.

— Инспектор Реглън — каза той тихо, — мистър Акройд ми даде ония пари със специална цел. Мис Акройд не ги е докосвала. Когато казва, че ги е взела, тя лъже, за да прикрие капитан Пейтън. Истината е такава, каквато ви я казвам, и съм готов да застана на свидетелската скамейка и да се закълна за това.

Той се поклони някак отсечено, после се обърна рязко и излезе от стаята.

Поаро се втурна като светкавица подире му. Настигна го в хола.

— Мосю… един момент, моля ви, бъдете тъй добър.

— Какво има, сър?

Блънт беше явно раздразнен. Намръщен, той гледаше отвисоко Поаро.

— Ето какво — заговори Поаро бързо: — не се хващам на вашата басничка. Не, не се хващам. Наистина мис Флора е взела парите. Все пак добре сте измислили това, което казахте — харесва ми. Постъпката ви е похвална. Вие сте човек, който мисли бързо и действува бързо.