— Благодаря ви, но вашето мнение ни най-малко не ме интересува — отвърна Блънт хладно.
Той отново понечи да си тръгне, но Поаро, който никак не се беше обидил, го задържа за ръката.
— Но вие трябва да ме изслушате! Имам да кажа още нещо. Оня ден говорих за укриване на истината. Е, трябва да ви заявя, че през всичкото време знаех какво криете. Вие обичате мадмоазел Флора от все сърце. Още от пръв поглед, нали? О, нека не се боим да казваме тия неща; защо в Англия мислят, че за любовта трябва да се загатва като за някаква срамна тайна? Вие обичате мадмоазел Флора. Мъчите се да скриете това от цял свят. Много хубаво… така и трябва да бъде. Ала послушайте съвета на Еркюл Поаро: не крийте чувствата си от мадмоазел.
Блънт показа някои признаци на смущение, докато Поаро говореше, но заключителните думи като че ли приковаха вниманието му.
— Какво искате да кажете? — попита той рязко.
— Вие мислите, че тя обича капитан Ралф Пейтън; но аз, Еркюл Поаро, ви казвам, че не е така. Мадмоазел Флора е приела капитан Пейтън, за да угоди на чичо си и понеже е виждала в брака средство да се избави от тукашния си живот, който ставал действително непоносим за нея. Тя го е харесвала и между двамата възникнала силна симпатия и взаимно разбиране. Но любов — не! Мадмоазел Флора не обича капитан Пейтън, а друг.
— Какво искате да кажете, дявол да ви вземе? — запита Блънт.
Под загара му забелязах гъста червенина.
— Вие сте слепец, мосю. Слепец! Тя, малката, иска да се покаже вярна. Над Ралф Пейтън е надвиснал облак, тя е задължена заради честта си да го поддържа.
Реших, че е време да вмъкна някоя и друга дума, за да подпомогна това благородно дело.
— Моята сестра ми каза оная вечер — заговорих насърчително, — че Флора не давала и не би дала пет пари за Ралф Пейтън. Сестра ми излиза винаги права в тия неща.
Блънт се отнесе с презрение към добронамерените ми усилия. Той заговори на Поаро.
— Мислите ли наистина… — поде той, но се спря.
Майорът е от ония стеснителни хора, които трудно могат да изразяват нещата с думи. Поаро пък не познава такъв недостатък.
— Ако не ми вярвате, попитайте я сам, мосю. Но вас може би не ви интересува вече… въпросът за парите…
Блънт издаде звук, който приличаше на гневен смях.
— Мислите ли, че ще й държа сметка, за това? Роджър винаги си е бил чудак по отношение на парите. Тя закъсала и не смеела да му каже. Горкото дете. Горкото самотно дете.
Поаро гледаше замислено към страничната врата.
— Струва ми се, че мадмоазел Флора отиде в градината — промърмори той.
— Голям чудак бях аз във всяко отношение! — избухна Блънт внезапно. — Странен разговор водихме ние. Като в датските пиеси. Но вие сте умен човек, мосю Поаро. Благодаря ви.
Той улови Поаро за ръката и я стисна така, че оня примижа от болка. После закрачи към страничната врата и излезе в градината.
— Не във всяко отношение глупак — промърмори Поаро, като разтриваше нежно изкълчения си крайник. — Само в едно отношение: глупак в любовта.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
МИС РЪСЕЛ
Инспектор Реглън бе получил жесток удар. Благородната лъжа на Блънт не бе го заблудила, както не бе заблудила и нас. Обратният ни път към селото беше огласен от неговите стенания.
— Това променя всичко, да. Не зная дали разбирате положението, мосю Поаро?
— Мисля, че разбирам, да, мисля, че разбирам — каза Поаро. — Знаете ли, от известно време тази мисъл ми се беше загнездила в главата.
Инспектор Реглън, комуто тази мисъл бе станала известна само преди половин час, изгледа Поаро унило и продължи да излага констатациите си.
— Ето тия алибита например. Не струват! Пет пари не струват. Трябва да се почва отново. Да се разбере какво е правил всеки от девет и половина нататък. Девет и половина — към този час трябва да се придържаме. Вие имахте пълно право за оня Кент: за сега не бива още да освобождаваме този човек. Чакайте да помисля… в девет часа и четиридесет и пет минути бил в „Кучето и свирката“. Ако е тичал, можел е да стигне там за четвърт час. Просто невъзможно е мистър Реймънд да е чул неговия глас, и то да говори с мистър Акройд — да иска пари, което мистър Акройд отказал. Но едно нещо е ясно: той не е човекът, който се е обадил по телефона. Гарата е на половин миля в обратна посока — повече от миля и половина от „Кучето и свирката“, а пък той е бил в „Кучето и свирката“ докъм десет часа и десет минути. Дяволите да го вземат тоя телефон! Все до него опираме.