Той отново сгъна листа.
— Това, приятелю, ще излезе във вестниците утре сутринта.
Гледах го изумен.
— Но… но то не е вярно! Той не е в Ливърпул!
Поаро ми отправи лъчезарна усмивка.
— Колко сте схватлив! Да, наистина не е открит е Ливърпул. Инспектор Реглън за нищо на света не ми позволяваше да изпратя тази бележка на печата, особено след като споделих с него тайната си цел. Ала най-тържествено го уверих, че от излизането й в печата ще произтекат много интересни резултати, тъй че той отстъпи с уговорката, че в никой случай не може да поеме отговорността.
Изгледах втрещено Поаро. Той ми отговори е усмивка.
— Бог да ме убие — рекох най-после, — ако разбирам какви резултати очаквате от това.
— Понапрегнете сивите си клетчици — каза Поаро сериозно.
Той стана и дойде до скамейката.
— Личи си, че имате слабост към разни машинарии — рече той, като разгледа резултатите от труда ми.
Всеки си има някакво любимо занимание. Побързах да привлека вниманието на Поаро върху саморъчното ми радио. Като видях, че се отнася благосклонно към творението ми, показах му едно-две мои малки изобретения — дребни нещица, но полезни в къщи.
— Няма съмнение — каза Поаро, — трябвало е да станете по професия изобретател, а не доктор. Ала чувам звънеца… вашата пациентка е. Да отидем в хирургическия кабинет.
И предишния път ме бяха поразили следите от някогашната хубост върху лицето на домоуправителката. Тази сутрин бях поразен отново. Облечена съвсем просто m черно, висока, стройна и горда както винаги, с едри тъмни очи и непривична руменина на обикновено бледите бузи, разбрах, че като момиче тази жена трябва да е била изумително красива.
— Добро утро, мадмоазел — рече Поаро. — Моля, седнете. Д-р Шепърд има любезността да ми предостави хирургическия си кабинет за един кратък разговор, който много искам да водя с вас.
Мис Ръсел седна с присъщото си хладнокръвие. И да чувствуваше някакво вътрешно вълнение, не го издаваше външно.
— Струва ми се, че малко странно постъпвате, ако ми позволите да се изразя така — забеляза тя.
— Мис Ръсел… имам да ви съобщя нещо.
— Така ли!
— Чарлс Кент е арестуван в Ливърпул.
Нито един мускул на лицето й не помръдна. Само очите й се разтвориха малко повече и тя запита с нотка на предизвикателност:
— Е, та какво от това?
И точно в този миг се сетих: приликата, мисълта за която ме бе преследвала постоянно — нещо познато в предизвикателното държане на Чарлс Кент. Двата гласа: единият — груб и дрезгав, другият — болезнено женствен — странно си приличаха по тембър. Значи за мис Ръсел ми бе напомнил човекът, когото срещнах оная нощ пред вратите на Фърнли Парк.
Погледнах Поаро тържествуващ с откритието си, а той ми кимна незабележимо.
В отговор на въпроса на мис Ръсел той разпери ръце с типично френски жест.
— Мислех, че ще ви интересува, и нищо повече — каза той меко.
— Хм, не особено — рече мис Ръсел. — Кой е впрочем тоя Чарлс Кент?
— Той е, мадмоазел, човекът, който е бил във Фърнли през нощта на убийството.
— Така ли?
— За негов късмет има си алиби. В десет без четвърт бил в една пивница на миля оттук.
— Късметлия наистина — обади се мис Ръсел.
— Но още не знаем какво е правил във Фърнли — с кого е идвал да се срещне например.
— Боя се, че с нищо не мога да ви помогна — каза домоуправителката учтиво. — Нищо не е стигало до моите уши. Ако това е всичко…
Тя направи движение, като да стане. Поаро я спря.
— Не е всичко — рече той спокойно. — Тази сутрин изникнаха нови положения. Сега изглежда, че мистър Акройд е бил убит не в десет без четвърт, а по-рано. Между девет без десет, когато д-р Шепърд излязъл, и десет без четвърт.
Видях как кръвта се отдръпна от лицето на домоуправителката и то стана смъртно бледо. Тя се наведе напред, цялото й тяло се полюляваше.
— Но мис Акройд каза… мис Акройд каза…
— Мис Акройд призна, че излъгала. Изобщо не е била в кабинета оная вечер.
— Значи?…
— Значи, изглежда, че в лицето на тоя Чарлс Кент имаме човека, когото търсим. Той идвал във Фърнли, не може да обясни какво е правил там…
— Аз мога да ви кажа какво е правил. Той не е докосвал дори косъм от главата на стария Акройд… не се е приближавал изобщо до кабинета. Той не го е направил, уверявам ви.
Мис Ръсел се беше навела напред. Най-после това желязно самообладание беше напълно сломено. На лицето й се четеше ужас и отчаяние.