— Мосю Поаро! Мосю Поаро! О, повярвайте ми.
Поаро стана и се приближи до нея. Потупа я успокоително по рамото.
— Но да… но да, ще ви повярвам. Разбирате ли, трябваше да ви накарам да говорите.
За миг в очите й блесна подозрение.
— Вярно ли е това, което казвате?
— Че Чарлс Кент е заподозрян като извършител на престъплението? Да, вярно е. Само вие можете да го спасите, като кажете причината за идването му във Фърнли.
— Той дойде да се види с мене. — Тя говореше тихо и бързо. — Аз излязох да се срещна с него…
— В беседката, да, зная.
— Отде знаете?
— Мадмоазел, работата на Еркюл Поаро е да знае много неща. Зная, че сте излизали по-рано същата вечер, че сте оставили в беседката бележка, в която посочвате по кое време ще бъдете там.
— Да, така беше. Бях получила вест от него… съобщаваше, че пристига. Не посмях да го пусна в къщата. Писах на адреса, който той ми даде, че ще се срещнем в беседката, и му я описах така, че да може да я намери. После се уплаших, че може да няма търпение да чака там, изтичах и оставих бележка, в която казвах, че ще бъда на мястото към девет и десет. Не исках прислугата да ме вижда, затуй се измъкнах през прозореца на приемната. Когато се прибрах, срещнах д-р Шепърд и помислих, че това ще му се види странно. Бях задъхана от тичане. Нямах представа, че го чакат на вечеря същата вечер.
Домоуправителката млъкна.
— Продължавайте — подкани я Поаро. — Излезли сте да се срещнете с него в девет и десет. Какво си казахте?
— Трудно е да ви обясня. Видите ли…
— Мадмоазел — прекъсна я Поаро, — по този въпрос искам да чуя цялата истина. Думите ви няма да излязат извън тези четири стени. Д-р Шепърд ще бъде дискретен, ще бъда и аз. Уверявам ви, аз ще ви помогна. Тоя Чарлс Кент е ваш син, нали?
Тя кимна. По бузите й пламна червенина.
— Никой не знаеше това. То стана отдавна… много отдавна… оттатък, в Кент. Не бях омъжена…
— Затова му сложихте за презиме названието на графството. Разбирам.
— Постъпих на работа. Успявах да припечеля достатъчно, за да му плащам квартирата и храната. Никому не съм казала, че съм му майка. Ала той тръгна по лош път, пропи се, после почна да употребява наркотици. Успях да събера пари, за да му платя пътя до Канада. Една-две години нямах никаква вест от него. После узнал някак си, че съм му майка. Поиска ми с писмо пари. Най-после получих съобщение, че се е върнал. Пристигнал във Фърнли да ме види, пишеше. Не смеех да го пусна в къщата. Винаги са ме смятали за много… много порядъчна. Ако някой подушеше… щеше да бъде свършено с работата ми като домоуправителка. Затуй му писах, така както ви казах преди малко.
— И на сутринта дойдохте да говорите с д-р Шепърд?
— Да. Чудех се какво да правя. Той не беше лошо момче… преди да се бе отдал на наркотици.
— Разбирам — рече Поаро. — А сега нека продължим по-нататък. Значи той дойде оная вечер в беседката?
— Да, когато стигнах там, вече ме чакаше. Държеше се много грубо и оскърбително. Носех със себе си всичките пари, които имах, и му ги дадох. Поговорихме, после той си отиде.
— Колко беше часът?
— Трябва да е било между 9:20 и 9:25. Още не беше станало девет и половина, когато стигнах отново в къщи.
— По кой път си отиде той?
— Точно оттам, откъдето бе дошъл — по пътеката, която се съединява с автомобилната алея отсам портиерската стаичка.
Поаро кимна.
— А вие, какво направихте вие?
— Върнах се в къщи. Майор Блънт се разхождаше по терасата и пушеше, затуй заобиколих, за да мина през страничната врата. Тогава беше точно девет и половина, както ви казах.
Поаро кимна отново. Драсна един-два реда в едно микроскопично бележниче.
— Мисля, че това е достатъчно — каза той замислено.
— Трябва ли… — поколеба се тя. — Трябва ли да разкажа всичко това на инспектор Реглън?
— Може да се наложи. Но нека не избързваме. Нека действуваме полека, със съответната последователност и методичност. Чарлс Кент не е още официално обвинен в убийство. Може да възникнат някои обстоятелства, които да направят показанията ви излишни.
Мис Ръсел се изправи.
— Много ви благодаря, мосю Поаро — каза тя. — Вие бяхте много добър… много добър наистина. Вие… вие ми вярвате, нали? Че Чарлс няма нищо общо с това подло убийство!
— Изглежда, няма съмнение, че човекът, който е разговарял с мистър Акройд в библиотеката в девет и половина, не е могъл да бъде вашият син. Повече смелост, мадмоазел. Всичко ще се оправи.
Мис Ръсел си отиде. Останахме двамата с Поаро.
— Значи така — проговорих аз. — Все опираме до Ралф Пейтън. Как успяхте да установите, че мис Ръсел е лицето, с което е дошъл да се срещне Чарлс Кент? Забелязахте ли приликата?