— Бях я свързал в мисълта си с непознатия дълго преди да се бяхме изправили лице с лице срещу него. Щом намерихме онова перо. Перото навеждаше на мисълта за наркотици, което пък ми напомни какво ми бяхте разказали за посещението на мис Ръсел у вас. Тогава намерих в утринния вестник статията за кокаина. Всичко изглеждаше съвсем ясно. Сутринта тя е получила вест от някого… човек, пристрастен към наркотици, прочела статията във вестника и дошла при вас да ви изпита с някои въпроси. Намекнала за кокаин, понеже въпросната статия се отнасяла за кокаина. После, когато видяла, че е събудила у вас твърде голям интерес, побързала да измести темата към детективски истории и загадъчни отрови. Усъмних се, че има син или брат, или пък някакъв друг нежелан роднина от мъжки пол. Ох, но аз трябва да си вървя! Време е за обед.
— Останете да обядвате у нас — предложих аз.
Поаро поклати глава. В очите му се появи смътно пламъче.
— О, не, не и днес. Не искам да принуждавам мадмоазел Каролина два дни поред да пази вегетарианска диета.
Сетих се, че почти нищо не отбягваше от вниманието на Еркюл Поаро.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ Й ПЪРВА
СЪОБЩЕНИЕТО ВЪВ ВЕСТНИКА
Каролина, разбира се, не бе пропуснала да забележи идването на мис Ръсел в хирургическия кабинет. Аз бях предугадил това и бях подготвил подробно обяснение за болното коляно на тази дама. Но Каролина не беше разположена да се впуска в кръстосан разпит. Тя смяташе, че знае за какво в същност е дошла мис Ръсел и че аз не зная.
— Да те изпита, Джеймс — каза Каролина. — Да те изпита най-безсрамно, в това никак не се съмнявам. Нямаше полза да се намесвам в разговора ви. Смея да кажа, ти ни най-малко не подозираше, че тя се реваншира. Мъжете са тъй наивни. Тя знае, че се ползуваш с доверието на мосю Поаро и иска да разбере някои неща. Знаеш ли, Джеймс, какво мисля аз?
— Не мога да имам ни най-малка представа. Ти винаги мислиш най-невероятни неща.
— Излишни са жлъчните подмятания. Аз мисля, че мис Ръсел знае за смъртта на мистър Акройд повече, отколкото е готова да признае.
Каролина се изправи победоносно на креслото си.
— Наистина ли мислиш така? — подхвърлих разсеяно.
— Днес никак те няма, Джеймс. Съвсем си се отпуснал. Сигурно е виновен твоят черен дроб.
След това разговорът ни се ограничи до чисто лични въпроси.
Съобщението, написано по хрумване на Поаро, излезе още другата сутрин в нашия ежедневен вестник. Целта му беше загадка за мене, но въздействието му върху Каролина беше неописуемо.
Най-напред тя заяви, че винаги е казвала същото — което не беше вярно. Аз повдигнах вежди, но не се опитах да споря. Каролина обаче трябва да е почувствувала угризение на съвестта, защото додаде:
— Може да не съм споменавала точно Ливърпул, ала си знаех, че ще се опита да избяга в Америка. Така направи и Крипън.
— Но не много успешно — напомних й аз.
— Горкото момче, значи са го хванали. Аз мисля, Джеймс, че наш дълг е да не допуснем да го обесят.
— Според тебе какво трябва да направя?
— Ами че нали си медик, боже мой! Познаваш го от дете. Ясно като бял ден: ще заявиш, че е психически неуравновесен и затова не може да отговаря за постъпките си. Тия дни четох, че в Бродмур44 се чувствували много добре — било нещо като клуб на висшата класа.
Но думите на Каролина ми напомниха за нещо друго.
— Не знаех, че Поаро имал племенник идиот — казах заинтригуван.
— Нима не знаете? О, той ми разказа всичко. Горкото момче. Голяма мъка за цялото семейство. Досега го държали в къщи, ала вече стигнал дотам, че се виждали принудени да го дадат в някакъв приют.
— Изглежда, че вече ти е известно почти всичко, което би могло да се знае до този момент за семейството на Поаро — рекох раздразнено.
— Почти всичко — потвърди Каролина самодоволно. — Олеква му на човек, когато има възможност да излее болката си пред някого.
— Може и да е така, стига да има възможност да говори така непринудено. Друг е въпросът дали е приятно да ти изтръгнат насила самопризнания.
Каролина само ме изгледа с вид на християнски мъченик, който изпитва наслада от своето мъченичество.
— Много си затворен, Джеймс — каза тя. — Не обичаш да си излееш душата или да споделиш нещо, което знаеш, и си въобразяваш, че всички други трябва да са като тебе. Мисля, че аз никога не изтръгвам самопризнания от когото и да било. Ако например мосю Поаро дойде днес следобед, както обеща, няма да ми мине през ум да го питам кой пристигна у дома му рано тази сутрин.