— Рано тази сутрин ли? — попитах аз.
— Много рано — додаде Каролина, — Преди да донесат млякото. Тъкмо погледнах случайно от прозореца, капакът тракаше. Беше един мъж. Пристигна със закрита кола и целият се беше увил. Не можах да видя лицето му. Но ще ти кажа какво мисля аз и ще видиш, че съм права.
— Какво мислиш ти?
Каролина сниши тайнствено глас.
— Специалист от Министерството на вътрешните работи — прошепна тя.
— Специалист от Министерството на вътрешните работи?! — учудих се аз. — Не ме занасяй, Каролина!
— Помни ми думите, Джеймс: ще видиш, че съм права. Нали мис Ръсел беше дошла оная сутрин да те разпитва за отровите ти. Много лесно е могла да сложи отрова в храната на Роджър Акройд същата вечер.
Прихнах да се смея.
— Глупости! — извиках. — Той е промушен с кинжал във врата. Ти знаеш това не по-зле от мене.
— След настъпването на смъртта, Джеймс — каза Каролина, — за да се насочи по лъжлива следа.
— Прекрасна моя, аз прегледах трупа и зная какво говоря. Раната не е нанесена след настъпването на смъртта; тя е била причината за смъртта и не бива да си правиш никакви илюзии в това отношение.
Каролина просто продължи да си дава вид на всезнаеща, което така ме раздразни, че додадох:
— Ще бъдеш ли така добра да ми кажеш, Каролина, имам ли лекарско звание или нямам?
— Е, признавам, имаш лекарско звание, Джеймс… тоест поне зная, че имаш. Но ти липсва всякакво въображение.
— След като орисниците са те надарили с тройна доза, не е останало нищо за мене — отвърнах хладно.
Забавно ми беше да наблюдавам машинациите на Каролина съшия ден следобед, когато Поаро дойде, както бе обещал. Без да зададе нито един пряк въпрос, сестра ми постоянно въртеше разговора около темата за тайнствения гост. По лукавия блясък в очите на Поаро познах, че той разбираше целите й. Той оставаше учтиво непроницаем и парираше ударите й тъй успешно, че самата тя не знаеше как да постъпи по-нататък.
След като, предполагам, тихомълком се бе наслаждавал на тази малка игра, той стана на крака и предложи да се поразходим.
— Имам нужда от движение, за да пооправя фигурата си — обясни той. — Ще дойдете ли с мене, докторе? И може би по-късно мис Каролина ще ни почерпи с чай.
— С най-голямо удоволствие — рече Каролина. — Няма ли вашият… хм… гост също да дойде?
— Много сте любезна — каза Поаро. — Но не, моят приятел си почива. Скоро ще трябва да се запознаете с него.
— Казаха ми, че бил стар ваш приятел — подхвърли Каролина, правейки последно смело усилие.
— Така ли ви казаха? — промърмори Поаро. — Е, трябва да вървим.
Нашата разходка ни отведе по посока на Фърнли. Вях предугадил, че може да стане така. Започнах да разбирам методите на Поаро. И най-незначителният факт беше свързан с цялото.
— Искам да ви възложа една работа, приятелю — проговори той най-после. — Довечера желая да устроя една малка сбирка у дома. Нали и вие ще присъствувате?
— Разбира се — отговорих аз.
— Добре. Искам да присъствуват също всички обитатели на къщата, тоест: мисис Акройд, мадмоазел Флора, майор Блънт, мистър Реймънд. Желая да бъдете мой посланик. Тази малка сбирка е насрочена за девет часа. Ще ги поканите, нали?
— С удоволствие, но защо не ги поканите вие?
— Защото тогава ще почнат да задават въпроси: „Защо? С каква цел?“ Ще разпитват какво съм намислил. А както знаете, приятелю мой, никак не обичам да обяснявам малките си хрумвания, преди да е дошъл подходящият момент.
Поусмихнах се.
— Моят приятел Хейстингс, тоя, за когото ви разказвах, говореше за мене, че съм бил човек-мида. Ала не беше прав. Когато става дума за факти, аз не крия нищо. Но всеки ги тълкува по своему.
— Кога искате да изпълня поръчката ви?
— Още сега, ако обичате. Вече сме близо до къщата.
— Вие няма ли да влезете?
— Не, аз ще се разхождам наоколо. Ще се срещнем пак след четвърт час при вратата на портиерската будка.
Кимнах в знак на съгласие и тръгнах да из пълня задачата си. Единственият член на семейството, който се оказа в къщи, беше мисис Акройд, която пиеше ранния си чай. Тя ме посрещна много любезно.
— Толкова съм ви благодарна, докторе — мърмореше тя, — задето разчистихте оная малка работа с мосю Поаро. Но животът е пълен с неприятности. Сигурно сте чули за Флора?
— Какво точно? — попитах предпазливо.
— За новия годеж. На Флора и Хектор Блънт. Разбира се, той не е такава добра партия, каквато би бил Ралф. Но в края на краищата щастието стои над всичко. Милата Флора има нужда от по-възрастен човек — солиден и улегнал, а Хектор е по характер наистина много забележителен. Четохте ли в таз сутрешния вестник съобщението за арестуването на Ралф?