— Да — отговорих аз, — четох.
— Противно. — Мисис Акройд затвори очи и потрепера. — Джофри Реймънд изпадна в ужасно състояние. Позвъни в Ливърпул. Но от тамошното полицейско управление не пожелаха да му кажат нищо. Казаха впрочем, че изобщо не били арестували Ралф. Мистър Реймънд настоява, че цялата работа е грешка… такова… как го казват?… аха, вестникарски номер. Аз забраних да се споменава за това пред прислугата. Такъв страшен позор! Представете си какво щеше да бъде, ако Флора наистина се беше омъжила за него.
Мисис Акройд затвори страдалчески очи. Започнах да се питам кога най-после ще мога да предам поканата на Поаро.
Преди да бях имал време Да заговоря, мисис Акройд отново взе думата:
— Вчера вие бяхте тук с оня ужасен инспектор Реглън, нали? Грубиян — със сплашване принуди Флора да каже, че взела ония пари от стаята на клетия Роджър. А в същност работата била толкова проста. Милото дете искало да вземе в заем няколко лири, но не желаело да безпокои чичо си, след като той изрично наредил да не го смущават. Но като знаело къде държал парите си, отишло там и взело каквото му било нужно.
— Така ли обяснява Флора случая? — попитах аз.
— Драги ми докторе, знаете какви са сегашните момичета. Така лесно се поддават на внушение. Вие, разбира се, познавате обстойно хипнозата и други подобни неща. Инспекторът й крещи, повтаря няколко пъти „откраднати“, докато клетото дете получава рефлекс — или пък беше комплекс?… аз винаги бъркам тия две думи… — и си внушава, че действително е откраднало парите. Аз тутакси разбрах каква е работата. Но мога да бъда благодарна за цялото това недоразумение в един смисъл: то, изглежда, сближи тия двамата… Хектор и Флора. А по-рано, уверявам ви, много се безпокоях за Флора: ох, по едно време си бях помислила, че тя и младият Реймънд действително са си дали дума. Представете си само! — Гласът на мисис Акройд стигна до крясък от ужас. — Частен секретар… практически без никакво състояние.
— Щеше да бъде тежък удар за вас — казах аз. — А сега, МИСИС Акройд, имам за вас едно поръчение от мосю Еркюл Поаро.
— За мене?
Мисис Акройд изглеждаше много уплашена. Побързах да я успокоя и да й обясня какво искаше Поаро.
— Разбира се — отговори мисис Акройд с известно съмнение. — Щом мосю Поаро казва, мисля, че трябва да дойдем. Но каква е целта на всичко това? Искам да зная предварително.
Уверих дамата най-искрено, че сам аз зная не повече от нея.
— Добре — изрече мисис Акройд най-после, малко без желание, — ще кажа на другите и ще бъдем в девет часа, където трябва.
След това се сбогувах и отново се срещнах с Поаро на уреченото място.
— Боя се, че се забавих повече от четвърт час — забелязах аз. — Но разприказва ли се тая стара дама, свръхчовешки трудно е да вмъкнеш някоя своя дума.
— Това няма значение — каза Поаро. — Аз пък добре се развличах. Този парк е великолепен.
Тръгнахме към къщи. Когато стигнахме там, за голяма наша изненада Каролина, която очевидно ни бе чакала, лично ни отвори вратата.
Тя сложи пръст на устните си. Лицето й изразяваше тържественост и вълнение.
— Урсула Борн — обяви тя, — камериерката от Фърнли, е тук! Поканих я в столовата. В ужасно състояние е, горката. Казва, че трябвало веднага да говори с мосю Поаро. Направих всичко, каквото можех. Дадох й чаша горещ чай. Сърцето ти се къса наистина, като гледаш човек в такова състояние.
— В столовата ли? — попита Поаро.
— Оттук — казах аз и отворих рязко вратата, Урсула Борн седеше до масата. Тя беше простряла ръце пред себе си и очевидно току-що бе вдигнала главата си, отпусната между лактите. Очите й бяха зачервени от плач.
— Урсула Борн — промърморих аз.
Но Поаро ме изпревари с протегнати ръце.
— Не — каза той, — мисля, че не е точно така. Не е Урсула Борн, а Урсула Пейтън, нали, чедо мое? Мисис Ралф Пейтън.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
РАЗКАЗЪТ НА УРСУЛА
Една-две секунди девойката гледаше безмълвно Поаро. После самообладанието я напусна напълно, тя кимна с глава и избухна в ридания.
Каролина ме заобиколи и като обгърна с ръка момичето, потупа го по рамото.
— Хайде, хайде, мила моя — заговори тя успокоително, — всичко ще се оправи. Ще видиш… всичко ще се уреди.
Дълбоко под любопитството и слабостта към скандални истории у Каролина се крие добро сърце. В момента дори интересът към разкритието на Поаро отстъпи пред горестта на девойката.
Изведнъж Урсула стана и избърса очите си.
— Това е много глупава слабост от моя страна — каза тя.